Определение № 85 от 20.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 59/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. А. Я., действаща чрез адв. М. Д., срещу определение № 50366 от 14.11.2022 г. на ВКС, ІІІ гр.отд. по гр. д. № 3107/2022 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата й за отмяна на влязлото в сила определение № 260023 от 01.07.2020 г. на ОС- Варна по в. гр. д. №1403/2020 г., с което е потвърдено определение № 5203/13.04.2020 г. на РС- Варна по гр. д. № 17768/2019 г. за връщане на исковата й молба на основание чл.129, ал.3 ГПК и производството по делото е прекратено. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо, евентуално неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се иска да бъде отменено и молбата за отмяна да бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима- подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството, образувано по подадената от частната жалбоподателка молба за отмяна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че според задължителните указания, обективирани в т. 6 от № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Определението е правилно. Изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че определението на съда, с което производството по делото се прекратява поради неотстранени в срок недостатъци на исковата молба, не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, съответства напълно на приетото в т. 6 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по- нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Определението на ОС- Варна, с което е потвърдено прекратително определение на Варненския районен съд, не попада в посоченото изключение, тъй като с него производството по делото е прекратено не поради отказ от иска, а поради неотстранени нередовности на исковата молба. Наличието на изразени особени мнения в ТР № 7/17г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, приетият диспозитив на което решение забранява отмяна по реда на чл. 303 ГПК на всички преграждащи определения, с изключение на определението за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска, не налага обратния извод. Ето защо и обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,