Определение № 695 от 29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4361/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Р. И. С. от [населено място] срещу определение №335 от 08.05.2014г по ч. гр.д № 1367/2014 по описа на ІV г.о на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу разпореждания на съда по движението и комплектоването на в. гр.д № 12061/2012г на Софийски градски съд след приключването му в тази инстанция. В частта, с която в настоящата частна жалба жалбоподателят Р. И. С. излага съображения във връзка с обжалване на определение № 160 от 08.05.2014г. по гр.д №1368/2014г на VІ г.о на Върховен касациоинен съд, е образувано ч. гр.д № 4361/2014г по описа на ІІІ г.о на ВКС, в рамките на което производство съдът следва да се произнесе с отделен акт. В частната жалба се коментират книжата, отразяващи постъпването, движението, подготовката образуването и разпределението на гр.д №1368/2014г и частно гр.д №4367/2014г по описа на ІV г.о на Върховен касациоинен съд, т.е делата, образувани по касационната, съответно по частната жалба на настоящия жалбоподател, като въпроси ,порочно предрешили по-нататъшния ход на делото. Оспорват и мотивите на обжалваното определение във връзка с действията на въззивния съд и естеството на разпорежданията му по проверката на постъпили жалби срещу актове на тази инстанция. Обжалваният диспозитив „оставя без разглеждане „ противоречи на чл.278 ГПК ,тъй като законът има предвид разглеждане и решаване на частната жалба. Частната жалба е допустима, по същество е неоснователна. Съображенията на Върховен касационен съд ІV г.о да остави частната жалба без разглеждане не се изразяват в поясненията ,че страната може да се защити като обжалва и когато преценката на въззивния съд за необжалваемост- изразена в актове по движението на делото като приключило, е неправилна, или че въззивният съд е следвало да върне постъпилата касационната жалба, което обаче не е сторил ,т.е липсва акт, който да подлежи на обжалване с частна жалба. В случая касационната жалба срещу решението е била постъпила въпреки необжаваемостта му и поради това е изтъкнато, че допустимостта ще бъде преценена по вече образувано пред ВКС съдебно производство (гр.д №1368/2014г на VІ г.о на Върховен касациоинен съд). Произнесеният в обжалваното определение от състава на Върховен касационен съд ІV г.о въпрос е от служебно естество, по допустимостта на постъпилата частна жалба ,с която се обжалват актове на съда по движението на делото, които не са преграждащи и не подлежат на обжалване. Съобразена е ясната и изрична уредба на чл. 413 ал.1 от ГПК, съответна е и констатацията, че посочените като обжалвани разпореждания не са актове по чл.286 ал.1 т.3 ГПК .Съобразено е задължението на сезирания съд да прилага императивните процесуални норми ,свързани с критерия за допустимост от самостоятелно обжалване с частна жалба. Постановеният съдебен диспозитив съответства на служебното задължение на съда да не разглежда частни жабли, когато законът не допуска това. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,