Определение № 377 от 05.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4349/2016 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Х. Г. Г. за отмяна на влязло в сила решение № І-142/15.12.2009 г., постановено по в.гр.д.№ 584/2009 г. от Окръжен съд – Бургас. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. С молбата за отмяна се твърди, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, за отмяна на посоченото решение. Твърди се, че с постановеното и влязло в сила решение по гражданския иск в наказателно производство, водено против ищеца по настоящия иск, е възприето различно относно нарушението, за което на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Твърди се, че с отхвърлянето на предявения от А.”М.” иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за причинените от ответника по този иск вреди, резултат от извършеното дисциплинарно нарушение, покриващо се с деянието, за което е постановена оправдателна присъда, е налице противоречие между двете влезли в сила решения – решението, с което се отхвърлят обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и решението, с което се отхвърля иска на работодателя с правно основание чл.45 ЗЗД, с което е прието, че ответникът по този иск те е извършил деянието. Доколкото следва да се прецени налице ли е идентичност на предмета на спора по двете постановени решения и доколкото тази идентичност е относима към производството по молбата с правно основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, то са налице основания за спиране на производството по делото. Спирането са налага, с оглед висящността на ТД№7/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС, с което ще се даде отговор на горния въпрос, предвид изричното му включване в предмета на тълкувателното дело, въпрос №5. Водим от горното, състава на ВКС