Определение № 91 от 07.08.2019 г. на ВКС по н. д. № 745/2019 г.

Производството е по реда на чл.44, ал.1 НПК. С определение от 09.07.19 г., постановено по Н.А.Х.Д.739/19 г., съдията- докладчик при Районен съд - Хасково е прекратил производството по посоченото дело и е повдигнал спор за подсъдност между този съд и РС-Свиленград, изпращайки делото на ВКС на РБ за произнасяне. Прокурорът от ВКП счита, че местнокомпетентен да разгледа делото е РС- Свиленград, тъй като установеното и санкционирано нарушение е извършено на територията на гр. Л., където се намира седалището на дружеството, извършило действия в нарушение на Закона за автомобилните превози /ЗАпПр/. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери данните по делото и като взе предвид становището на прокурора, намери за установено следното: С наказателно постановление № ........, издадено от Началника на областен отдел „Авт. администрация”, гр. Хасково, на „Т. У. Н.” О., със седалище и адрес на управление в гр. Л., притежаващо лиценз за международен автомобилен превоз на товари, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. на основание чл.96 г,ал.1,пр.2 ЗАвПр за извършено нарушение по чл.7 а, ал. 4 от същия. Постановлението е атакувано от дружеството чрез пълномощник, пред РС-Свиленград, по повод на което е образувано Н.А.Х.Д.417/19 г. На основание чл.59,ал.1 ЗАНН с определение №252/19.06.19 г. делото е прекратено и изпратено по компетентност на Районен съд - Хасково със становище, че нарушението е извършено там, където се е дължало осъществяване на съответното действие- по местонахождение на административната сграда на ОО „Автомобилна администрация“ - гр. Хасково. В определението от 09.07.2019 г. постановено по Н.А.Х.Д.739/19 г., съдията – докладчик при РС - Хасково е изложил мотиви за неподсъдност на делото на същия съд при така описаното нарушение, тъй като последното е извършено по седалище и адрес на управление на дружеството-жалбоподател, а именно в гр. Л., общ. Св. – населено място, попадащо в съдебния район на РС – Свиленград. Съгласно чл.59,ал.1 ЗАНН компетентен да разгледа жалбата срещу наказателното постановление е съдът, в чийто район е извършено или довършено нарушението. Съобразно нормата на чл. 84 от ЗАНН във връзка с разпоредбата на чл.42,ал.1 НПК, при решаване на въпросите за подсъдността се изхожда от обстоятелствената част на АУАН и Наказателното постановление. Разпоредбата на чл.7 а,ал.4 ЗАвПр предвижда, че лицензираните превозвачи могат да осъществяват международен превоз на товари с водачи- граждани на държава, която не е членка на Европейския съюз, само когато те притежават сертификат за водач на моторно превозно средство, издаден от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от оправомощени от него длъжностни лица. В чл.96 г,ал.1 ЗАвПр е предвидена административна отговорност за този, който назначи на работа или допусне водач, неотговарящ на някое от изискванията, определени със ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, който да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. От фактическите обстоятелства, изложени в разглежданото НП е видно, че дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че в нарушение на чл.7 а, ал.4 ЗАвПр като лицензиран превозвач е допуснало да се осъществи международен автомобилен превоз на товари / осъществен на 22.02.19 г. на територията на Кр. Шв./ с водач И. К. – гражданин на Република Турция, без същият да притежава сертификат за водач на моторно превозно средство, издадено по надлежния ред. Следователно, субект на отговорност не е водачът на превозното средство, а дружеството, допуснало да се осъществи такъв превоз. В този смисъл мястото на извършване на нарушението съвпада с населеното място, откъдето се управлява извършването на търговската дейност на превозвача. Оттук следва, че изводът на РС – Свиленград е неправилен. Твърдяното нарушение не е осъществено от дружеството чрез непредприемане на определено действие по местонахождение на ОО„Автомобилна администрация“ – гр. Хасково /където само служебно е констатирано то/, а чрез назначаване на водача в отклонение на нормите на ЗАвПр, т.е.,на територията на седалището в гр. Л. - населено място, попадащо в съдебния район на РС – Свиленград. Поради това прекратеното от РС - Хасково дело следва да бъде разгледано от РС- Свиленград. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение