Определение № 5932 от 18.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2024 г.

Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба на „СИТИ БИЛД ГРУП“ ЕООД, чрез адвокат С. К. от АК - Бургас, срещу определение № 487/04.10.2024 г. по гр.д.№ 146/2024г. на Апелативен съд Бургас, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските. В частната жалба се твърди, че изводите на съда в определението не са съобразени с принципа на диспозитивното начало, поради което се иска неговата отмяна и уважаване на молбата по чл.248 ГПК. От Т. А. П., чрез адвокат М. М. от АК – Бургас, е подаден писмен отговор в срока по чл.276, ал. 1 ГПК, с който оспорва доводите в частната жалба и счита същата за неоснователна. Настоящият състав на Върховния касационен съд, намира че частната жалба е подадена в срок, поради което е редовна и допустима. За да постанови определението по чл.248 ГПК, апелативният съд е приел, че е направено в срок възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение, което с оглед фактическата и правна сложност на делото е основателно, поради което на ответника се дължи възнаграждение в минимален размер, съгласно чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ. Според мотивите на съда, молбата на въззиваемата страна за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна, а определеното възнаграждение от 1250 лева е справедливо, с оглед обема на извършените процесуални действия в производството. Определението е неправилно. Правото на разноски е признато на страна по делото, която е постигнала желания за нея правен резултат при разглеждане на спора по същество, респ. при позитивен резултат от обжалване на съдебния акт. Съдът дължи произнасяте по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция /чл.81 ГПК/, но присъжда онези от тях, които страната е доказала по делото, че са извършени с надлежни писмени доказателства, във връзка с упражняването на процесуалните права. Съдът не може да намали служебно уговорения размер на адвокатското възнаграждение, като присъди на страната разноските за адвокатска защита по своя преценка, освен по реда на чл.78, ал.5 ГПК, когато заплатеното възнаграждение за един адвокат е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е ответник по иск на основание чл.19, ал.3 ЗЗД, отхвърлен от първоинстанционния и въззивния съд. Цената на иска се определя от данъчната оценка на имота - 33 882,10 лева, въз основа на която се изчисляват държавната такса и сторените разноски, вкл. възнаграждението за един адвокат. С оглед на материалния интерес по делото е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2200 лева, което насрещната страна счита, че за прекомерно. Съгласно мотивите на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т.3, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Ето защо са правилни изводите на съда, че с оглед направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, дължимото на възнаграждение на адвоката следва да се определи въз основа на конкретна преценка за действителната сложност на делото. Неправилно, обаче, според съда, минималният размер на възнаграждението за правна защита се определя съгласно чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ и на това основание го е намалил до 1250 лева. Съгласно постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз и даденото с него тълкуване на чл.101 §1 ДФЕС, вр. с чл.1 §3 ДЕС, на установеното в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. С оглед даденото тълкуване, разпределянето на сторените разноски се уреждат по правилата на чл.78 и сл.ГПК, а с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и упражнените процесуални права във въззивното производство – подаване на отговор на въззивната жалба с явяване в съдебно заседание, следва да се приеме, че направеното възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокатска защита е неоснователно. На ответника се дължи изцяло уговореното възнаграждение за един адвокат във въззивното производство, съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.03.2024 г., поради което молбата по чл.248 ГПК е основателна. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение