Определение № 231 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 1112/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК - вр. чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № 2608/12.ІІ.2019 г. на софийското „Интер пайп” АД в (несъстоятелност), подадена от неговия синдик Д. Зл. М.-И. против онази част от определение № 71 на Софийския апелативен съд, ТК, 13 с-в, от 9.І.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 5515/2018 г., с която е била върната частна жалба на дружеството срещу първоинстанционното определение № 3548 на СГС, ТК, с-в VІ-7, от 5.VІІ.2018 г. по т.д. № 5324/2015 г.: за прекратяване – като процесуално недопустимо – на производството по предявените от този синдик: а ./ Установителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, чиито предмет е било прогласяване нищожността на сключения между „Гоф Хотелс Мениджмънт Лимитед”, рег. № 1395124 със седалище и адрес на управление на Британски Вирджински острови, Тортола, Роуд Таун, от една страна, и – от друга, „Хармони2012” ЕООД-София, договор за покупко-продажба, извършен с нот. акт № 123, т. І, рег. № 4310/30.Х.2013 г., нот. дело № 93/2013 г. по описа на нотариус Д.Ж. с рег. № 101; б ./ Осъдителен иск с правно основание по чл. 108 ЗС – за осъждането на ответното „Хармони2012” ЕООД да предаде владението върху имотите, подробно описани в уточнителна молба на ищеца (с вх. № 10916/27.І.2011 г.).

Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение, поради което той претендира отменяването му, както и връщане на делото на САС – „за продължаване администрирането” на същата частна жалба. Инвокиран е довод, че решаващият съд не бил уведомил надлежно частния жалбоподател за у дължаване срока за изпълнение на неговите указания и затова неправилно било прието, че последващата /нова/ молба за продължаването на този срок била недопустима – като подадена след изтичането на първия веднъж продължен срок.

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, настоящата частна жалба на кърджалийското”Интер пайп” АД (в Н.) ще следва да се преценява като процесуално допустима.

Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 63, ал. 2 ГПК при уважаване на искането за продължаване на срок по уважителни причини за това, новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Изрично законодателят е предвидил във второто изречение на същата процесуална разпоредба, че „продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния”. Това правило изключва необходимостта от съобщаване на молителя, че искането му е било удовлетворено /предвид счетения за уважителен характер на причините, с които то се обосновава/, щом като моментът, от който започва да тече новоопределеният срок, не е обвързан от датата, на която страната в процеса е узнала, че срокът е продължен, а е точно фиксиран. Налице е константна практика на ВКС, според която съдебните актове, с които се продължават законните и определените от съда срокове, не се връчват на страната, а тя следва да прояви достатъчна активност и да положи дължимата грижа за водене на делото, за да се уведоми за постановлението на съда.В този смисъл: Опр. № 385/4.Х.2010 г. на ІІ-ро г.о. по ч. гр. дело № 374/2010 г.; Опр. № 147/15.ІІІ.2012 г. на ІІІ-то г.о. по ч. гр. дело № 84/2010 г.; Опр. № 454//15.VІІ.2013 г. на ІV-то г.о. по ч. гр. дело № 4232/2013 г.; Опр. № 158/18.ІІІ.2011 г. на ІІІ-то г.о. по ч. гр. дело № 145/2011 г.; Опр. № 495/30.VІ.2014 г. на І-во т.о. по ч. т. д. № 1309/2014 г., както и Опр. № 269/8.VІІІ.2018 г. на ІІІ-то г.о. по ч. гр. дело № 3677/2017 г.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение