Решение № 2661 от 17.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 1004/2023 г.

Производството е по чл. 250 и чл. 247 ГПК. Образувано е по молба на „Сокол Бластинг“ ООД /ответник по иска/ и Херман Марк К Даелман /трето лице помагач на страната на ответника/, с която се претендира допълване по реда на чл. 250 ГПК, при условията на евентуалност – поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 ГПК в диспозитива на решение № 166 от 26.06.2025 г. по т. д. № 1004/2023 г. на ВКС, I т. о., като се постанови отмяна и на първоинстанционното решение – решение № 442 от 22.04.2022 г. по т. д. № 1071/2021 г. на Софийски градски съд. Ответникът по молбите – ищец в исковото производство Франк Ван Сник не е депозирал отговор на молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка, че произнасянето по молбата не налага призоваване на страните в открито заседание, като взе предвид данните по делото и доводите на молителите, прие следното: Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1, изр. 2 ГПК от легитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. С решение № 166 от 26.06.2025 г. по настоящото дело, след отмяна на обжалваното решение № 184 от 20.03.2023 г. по в. т. д. № 590/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, съдът е отхвърлил предявения от Франк Ван Сник срещу „Сокол Бластинг“ ООД иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в „Сокол Бластинг“ ООД, взети на 15.06.2021 г., за изключване на Франк Ван Сник като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ, за поемане на дяловете му от другия съдружник Херман Марк К Даелман и за приемане на учредителен акт. Настоящият състав намира, че не е налице нито основание за допълване на постановеното съдебно решение по реда на чл. 250 ГПК, нито очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 2 ГПК обжалваното въззивно решение се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано, като след отмяна на неправилното въззивно решение ВКС се произнася сам по съществото на спора /по предявения/те иск/искове/, когато не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия /чл. 293, ал. 3 ГПК/. Предписаната от процесуалния закон отмяна на неправилното въззивно решение с решението по чл. 290 ГПК на ВКС съответства на предмета на извършваната от касационната инстанция проверка – обжалваното въззивно решение и отразява въззивния характер на второинстанционното производство. Независимо дали с въззивното решение е потвърдено или отменено изцяло или отчасти първоинстанционното решение, ВКС отменя само въззивното решение. В този смисъл следва да се приемат за запазили сила задължителните указания и разяснения по т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от 02.07.2004 г. по тълк. д. № 2/2004 г. на ОСГТК на ВКС. Както е изяснено в посоченото тълкувателно решение въззивната инстанция е решаващ, а не проверяващ съд като втора по ред инстанция по същество. Тя не е контролно-отменителна инстанция, поради което нейното решение не е условие, за да се породят последиците на първоинстанционното решение. Независимо от това дали с него се оставя в сила /потвърждава съгласно чл. 271, ал. 1 от действащия ГПК/ или изцяло, или частично се отменя първоинстанционното решение и се постановява ново в обратен смисъл, то поражда самостоятелно последиците на съдебния акт по спора - сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила и конститутивно действие. Поради това само то, а не и първоинстанционното решение, включително и в хипотезата на потвърждаването му от въззивния съд, подлежи на отмяна при касационно обжалване. По изложените съображения следва да се приеме, че в случая не е налице основание за допълване на постановеното по настоящото дело решение с отразяване в диспозитива на съдебния акт, че се отменя първоинстанционното решение. Съгласно постоянната практика на ВКС очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК, е всяко несъответствие между формираната в мотивите и обективираната в диспозитива на решението действителна воля на съда. Неоснователни са доводите на молителя, че в касационното решение, постановено по настоящото дело, е допусната подлежаща на поправяне очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите на съдебния акт не е формирана воля за отмяна на първоинстанционното решениe. Видно от мотивите на постановено решение по чл. 290 ГПК, след извод за основателност на касационните доводи и преценка, че по делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, настоящият състав е приел, че на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, като вместо това се постанови отхвърляне на иска по чл. 74 ТЗ. Именно тази воля на съда е отразена в диспозитива на решението на касационната инстанция, поради което не е налице допусната в решението явна фактическа грешка. По изложените съображения молбата по чл. 250 ГПК и чл. 247 ГПК следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение