Решение № 3230 от 23.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12071/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от „Макс и Ко“ АД срещу решение № 10990/10.10.2025 г., постановено по адм.д. № 642/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № МД-РА-007/21.11.2024 г., издаден от органи по приходите в община Варна, с който на „Макс и Ко“ АД са определени задължения за данък върху недвижимите имоти за периода 2019 г. – 2023 г. и такса битови отпадъци за периода 2019 г. – 2023 г. в общ размер от 130 731, 39 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна – кметът на община Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. На „Макс и Ко“ АД е била извършена ревизия за установяване на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2019 г. – 2023 г. Установено е, че за процесния период дружеството е собственик на недвижим имот в гр. Варна, бул. Приморски 31, представляващ хотел „Панорама“. За периода облагаемата основа за определяне на данъка върху недвижимите имоти е по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2. Облагаемата основа за такса битови отпадъци е отчетната стойност на имота. За имота са подадени декларации по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси с вх. № 0306002963 от 04.10.2007 г., образувана партида М0301244 и декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси с вх. № 0306009478/16.06.2010 и образувана партида № 1032856160002. Приложен е и сертификат за енергийни характеристики № 098ООД001 от 14.08.2007 г., категория А, валиден до м. август 2017 г. Установено е, че с подадената декларация по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси от 04.10.2007 г. за имота, представляващ хотел „Панорама“ е приложен сертификат за енергийна характеристики от 14.08.2007 г., с който е декларирано основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти за периода 2008 г. – 2010 г. – 3 години. С подадената декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси от 16.06.2010 г. за имота е представен сертификат за енергийни характеристики от 14.08.2007 г., с който е декларирано основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти за периода 2011 г. – 2014 г. – 4 години. С подадената декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси от 27.08.2014 г. за имота е представен сертификат за енергийни характеристики от 04.07.2014 г., с който е декларирано основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти за периода 2015 г. – 2023 г. – 9 години. Установено е, че за сградата – хотел „Панорама“ е ползвано освобождаване за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2023 г. – 16 години. Органите по приходите са обосновали приложимостта на чл. 24, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси, съгласно който освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и т. 19 се прилага за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години, като за периода 2008 г. – 2018 г. сградата е била освободена от данък върху недвижимите имоти. Прието е, че за ревизираните периоди не е налице основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти въз основа на издадени сертификати за енергийни характеристики. За резултатите от ревизията е съставен ревизионен акт, с който е установен размер на задълженията за данък върху недвижимите имоти от 93 500, 744 лв. главница и 35 162, 35 лв. лихви, размер на задълженията за такса битови отпадъци 1814, 09 лв. главница и 254, 21 лв. лихви. При осъществен съдебен контрол по отношение на законосъобразността на ревизионния акт, той е определен като законосъобразен. Предметът на спора е определен от първоинстанционния съд като такъв по приложимостта на чл. 24, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси. Оплакването на жалбоподателя е обосновано с обстоятелството, че нормата на чл. 24, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси следва да намери приложение от 01.01.2014 г. – датата на влизането й в сила. Първоинстанционният съд е приел, че под общ срок се разбира срокът, изтекъл както преди приемането на законовата разпоредба, така и след това. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Правилно първоинстанционният съд е определил предмета на спора като такъв, свързан с приложимостта на чл. 24, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси. Оплакването, съдържащо се в касационната жалба, отчитайки обстоятелството, че нормата на чл. 24, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси е в сила от 01.01.2014 г., е свързано с разбирането, че 10 – годишният срок започва да тече от тази дата и не следва да се прилага към юридически факти, осъществили се преди това. Разбирането на административния съд за приложимостта на нормата на чл. 24, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси е определено като разбиране за обратно действие на посочената разпоредба, което според касационния жалбоподател е недопустимо. Оплакването, съдържащо се в касационната жалба е неоснователно. Съгласно чл. 24, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси, освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и 19 се прилага за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години. В процесния случай, несъмнено установено е обстоятелството, че с подадената декларация по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси от 04.10.2007 г. за имота, представляващ хотел „Панорама“ е приложен сертификат за енергийни характеристики от 14.08.2007 г., с който е декларирано основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти за периода 2008 г. – 2010 г. – 3 години. С подадената декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси от 16.06.2010 г. за имота е представен сертификат за енергийни характеристики от 14.08.2007 г., с който е декларирано основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти за периода 2011 г. – 2014 г. – 4 години. С подадената декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси от 27.08.2014 г. за имота е представен сертификат за енергийни характеристики от 04.07.2014 г., с който е декларирано основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти за периода 2015 г. – 2023 г. – 9 години. Установено е, че за сградата – хотел „Панорама“ е ползвано освобождаване за данък върху недвижимите имоти за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2023 г. – 16 години. Органите по приходите са обосновали приложимостта на чл. 24, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси, съгласно който освобождаването от данък по ал. 1, т. 18 и т. 19 се прилага за общ срок за съответната сграда, не по-дълъг от 10 години, като за периода 2008 г. – 2018 г. сградата е била освободена от данък върху недвижимите имоти. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, при съобразяване на чл. 24,, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси, че за ревизираните периоди не е налице основание за освобождаване от данък върху недвижимите имоти въз основа на издадени сертификати за енергийни характеристики. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че нормата на чл. 24, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси е в сила от 01.01.2014 г., а са взети предвид при определянето на общия 10-годишен срок и периоди, за които по отношение на дружеството е налице освобождаване от данък върху недвижимите имоти преди тази дата. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството на използвания израз общ срок, като срок, който включва и освобождавания от внасяне на данък върху недвижимите имоти и преди това. Съгласно мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси № 302-01-24 от 03.10.2013 г. нормативната уредба относно сертифицирането на сградите позволява преиздаването на сертификати при определени условия. Това обстоятелство не е взето предвид в данъчния закон, което води до противоречия при практическото прилагане на данъчното облекчение. За постигане целите на освобождаването от облагане с данък върху недвижимите имоти е предложено изрично да се установи, че то се извършва за максимален срок от 10 години след преустройство на сградите, водещо до постигане на енергийна ефективност. По отношение на твърдението за обратно действие на закона, тази съдебна инстанция съобразява мотивите на решението на конституционния съд № 5 от 11 май 2017 г. Направено е разграничение между обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение, и случаите, когато нововъведен правен режим преурежда за в бъдеще заварени правоотношения, които не са приключили. В практиката си конституционният съд подчертава, че хипотезата на прилагане на новия закон към заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие на новия закон – решение 12 от 11.11.2010 г., решение 9 от 1996 г., решение 10 от 2011 г. Приема се, че незабавното прилагане на закона е съвместимо с принципа на закрила на правната сигурност, когато подходящо и необходимо, за да бъде постигната преследваната от закона цел. Очевидно по отношение на правилото на чл. 24, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси е налице действие на законовата норма върху заварени правоотношения, юридически факти, които са настъпили до влизането в сила на закона, но не са завършили действието си. При съобразяване на посочените обстоятелства, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. От страна на ответника по спора е направено искане за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, което е основателно и следва да се присъдят разноски в размер на 5051, 19 евро. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 3, предложение първо от АПК