Определение № 2645 от 20.09.2023 г. на ВКС по д. № 341/2023 г.
ВКС20.09.2023 г.докладчик Мария Иванова
Диспозитив
ДОПЪЛВА определението си по делото №1640/13.06.23 г., като ОСЪЖДА А. З. А. и Е. Д. С. да заплатят на адвокатско дружество „Милованови“ възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответниците по жалба М. К. и Н. К. пред касационната инстанция в размер от общо 5 617,44 лв./ пет. хил. шестотин и седемнадесет лв. и 44 ст./ В частта до пълния предявен размер от 8 988 лв. отхвърля искането за разноски за адв. възнаграждение като неоснователно. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 е постъпила молба от М. С.- К., Н. К. и представляващото ги адв. дружество „М.“ за допълване на постановеното по делото определение от 13.06.23 г. с присъждане на разноски за адв. възнаграждение в размер от общо 8988 лв. за оказаната на молителите, като ответници по касационна жалба, безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал.1,т.3 ЗА. С цитираното определение на ВКС по реда чл.288 ГПК касационната жалба не е допусната до разглеждане. Ответниците по молбата А. А. и Е. С. я оспорват като неоснователна. Евентуално правят възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като намират, че то не е съобразено с размера по чл.9 и чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, при подаден от адвоката на молителите един отговор на касационната жалба и за двамата представлявани. Освен това намират, че в случая при определяне на размера на възнаграждението за оказаната безплатна адв. помощ е приложима Наредбата за заплащане на правната помощ, а не НМРАВ. Молбата за допълване на определението на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК, с което в случая приключва производството пред касационната инстанция/ чл.80 ГПК/, е допустима – разноските за адв. възнаграждение са поискани своевременно с отговора на касационната жалба и ВКС е пропуснал да се произнесе за тях. Молбата е частично основателна – с оглед на изхода на спора пред тази инстанция, за безплатната адв. защита на молителите – ответници по касационна жалба се полагат разноски за адв. възнаграждение – чл.78, ал.1 и 3 ГПК, чийто размер следва да се определи по реда на НМРАВ / чл.38, ал.2, вр.с чл.36, ал.2 НМРАВ/, в приложимата й към оказване на безплатната правна помощ пред ВКС редакция – ДВ бр.88/22 г. На осн. чл.9, ал.3, вр. с чл.7, ал.2, т.4 от наредбата, за всеки от молителите следва да се присъдят разноски в размер на 2 808,72 лв. или общо 5 617,44 лв. В частта до пълния претендиран размер искането за разноски е неоснователно и следва да се отхвърли. По изложените съображение ВКС на РБ, трето г.о.
Цитирани разпоредби
11- чл. 248 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА
- чл. 36, ал. 2 НМРАВ
- чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ
- чл. 38, ал. 2
- чл. 7, ал. 2, т. 4
- чл. 78, ал. 1
- чл. 9, ал. 3
- чл. 9