Определение № 379 от 04.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1824/2014 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 248 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 4474/14.02.2013 г., подадена от Р. З. Р. ЕГН [ЕГН] срещу определение № 396 от 05.02.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 3274/12 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, X граждански състав. С обжалваното определение е допълнено на основание чл. 248 ГПК постановеното по същото дело определение на Пловдивски окръжен съд, X граждански състав № 3539/28.11.2012 г., като Р. З. Р. е осъдена да заплати на А. Р. Р. ЕГН [ЕГН] деловодни разноски в размер на сумата 100.00 /сто/ лева–възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция. С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на частната жалбата, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: Съгласно чл. 248 ГПК, ал. 1 ГПК в срока на обжалване, а ако решението е необжалваемо–в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. С определение на Пловдивски окръжен съд, X граждански състав № 3539 от 28.11.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 3274/12 г. е потвърдено разпореждане от 05.09.2012 г. по гр. д. № 113/2004 г. на РС – Асеновград, по частна жалба от Р. Запрянова Р. и Ю. Д. Р.. В отговора на ответника по жалбата А. Р. Р. е направено искане за присъждане на направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лв. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че сумата е заплатена, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК. При тези данни по делото, въззивният съд законосъобразно е допълнил своето определение в частта му за разноските, като е присъдил претендираната сума. Молбата за допълване е подадена от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК при наличие на предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК. По изложените съображения частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,