Решение № 3456 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 901/2026 г.

Производството е по реда на чл.237 във връзка с чл.239, т.5 от АПК. Образувано е по искане за отмяна, подадено от В. Ч. Б., чрез адв. Шаркова, на влязлото в сила определение № 13235 от 18.12.2025г., постановено по адм. д. № 11776/2025 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение, с което е оставено в сила определение №32865 от 08.10.2025 г. по адм. дело № 9705/2025 г. по описа на Административен съд София-град. В искането се излагат предимно съображения за неправилност на определението, тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по същество, което се тълкува от искателя и като нарушение правото му на защита по т.5, чл.239 АПК. Ответникът изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министерство на транспорта и съобщенията, чрез юрк. Илиева, в писмен отговор, излага доводи за неоснователност на искането за отмяна и моли да бъде отхвърлено. Претендира разноски – юрк.възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в срок и от надлежна страна срещу акт от категорията на тези по чл.237, ал.,1 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила определение № 13235 от 18.12.2025г. по адм. д. № 11776/2025 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение е оставено в сила определение №32865 от 08.10.2025 г. по адм. дело № 9705/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което по реда на чл.159,т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на В. Ч. Б. против мълчалив отказ на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да се произнесе с изричен акт по жалба с вх. № 50-00-104 от 24.02.2025 г., с която е оспорен резултата на Б. от проведения практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство от категория „В“ съгласно Протокол № 744 от 21.02.2025 г. и е прекратено производството по делото. Определението на Върховният административен съд е мотивирано от фактическа и правна страна с липса на формиран мълчалив отказ поради постановена заповед № РД-01-664 от 12.09.2025 г., с която е потвърден резултатът от практическия изпит на В. Ч. Б., която съгласно чл. 55а, ал. 8 от Наредба №38 е крайният акт в производството и подлежи на самостоятелно съдебно обжалване по реда на АПК. Разпоредбата на чл.239,т.5 от АПК, на която се позовава искането за отмяна, визира няколко хипотези за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл.237, ал.1 АПК, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав, а именно: когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила 1.е била лишена от възможност да участва в делото; 2. не е била надлежно представлявана; 3. не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото в трите хипотези е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В конкретния случая не е налице нито една от визираните хипотези, тъй като липсват доводи за нарушено право на защита на Б. в двете производства, в които не са проведени открити съдебни заседания. В унисон с нормата на чл.160, ал.2 АПК, Върховният административен съд се е произнесъл в закрито съдебно заседания по частната жалба на Б., в която не се съдържа искане за доказателства обосноваващо необходимост от провеждане на открито съдебно заседание. Неоснователно е основното и единствено относимо към производството за отмяна по чл.239,т.5 АПК възражение за нарушено право на защита на Б. ,тъй като не са разгледани доводите му по същество, тъй като съдът дължи произнасяне по същество само при наличие на процесуално допустима жалба. Доводите по молбата за отмяна касаещи спора по същество се явяват ирелевантни в това производство и не следва да бъдат разглеждани. Предвид изложеното и тъй като не са налице предпоставките на чл.239,т. 5 АПК за отмяна, искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенцията на ответника за присъждане на разноски, искателят дължи сумата 76,69 евро /150 лева/, съставляваща юрк.възнаграждение, определено по реда на чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,