Определение № 600 от 09.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 236/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „М” О., гр. Г. ч. процесуалния му представител адв. Н срещу определение № 77/08.02.2010г. по ч. гр. д. № 37/2010г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 1980/17.11.2009г. по гр. д. № 1613/2009г. на Районен съд Горна О., с което е върната на „М” О., гр. Г. въззивна жалба вх. № 27555/21.10.2009г. с пощенско клеймо от 20.10.2009г. против решение № 250/01.10.2009г. по гр. д. № 1613/2008г. на Районен съд Горна О. Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на въззивното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и който се решава противоречиво от съдилищата. Частният жалбоподател моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен. Ответникът „Водоснабдяване и канализация – Й. ” О., гр. В. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за нейната недопустимост на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, липсва позоваване на конкретни решения, които да обосновават противоречива съдебна практика, и въззивният съд правилно е приложил процесуалния закон и се е съобразил с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваемият интерес е под 1 000 лв. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай обжалваемият интерес е под 1 000 лв., тъй като върнатата на „М” О., гр. Г. въззивна жалба е против решение на Районен съд Горна О., с което е признато за установено, че „М” О., гр. Г. дължи на „Водоснабдяване и канализация – Й. ” О., гр. В. сумата общо в размер 406,80 лв., неплатени суми по три фактури, законната лихва от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане и лихва за забава в размер 32,25 лв. и разноските по ч. гр. д. № 1445/2008г. на РС Горна О. Следователно частната касационна жалба трябва да бъде оставена без разглеждане. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение