Решение № 3143 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3478/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Община Тетевен, чрез адв. К. Монева, срещу Решение № 225/07.02.2025 г., постановено по адм. д. № 465/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч в частта, с която касационният жалбоподател е осъден да заплати на В. Х. В. от гр. София сумата от 1780,43 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на услуга за геодезическо заснемане на незаконно изграден гараж, част от който попада в придаваема част към съсобствения й [УПИ] в кв. 9а и в [УПИ] в кв. 9а по ПУП на [населено място], Община Тетевен, област Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.02.2017г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която община Тетевен е осъдена да заплати на В. Х. В. от гр. София сумата от 3759,19 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността за ползване на 27 кв.м., попадащи в придаваемата се част към съсобствения й [УПИ] в кв. 9а и в [УПИ], в кв. 9а по ПУП на [населено място], община Тетевен, обл. Ловеч, целият с площ 461 кв.м., за периода от 21.10.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.06.2020 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за същия период в размер на 339,69 лв. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в осъдителните му диспозитиви да бъде отменено, а предявените от В. Х. В. искове за присъждане на обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Община Тетевен – отхвърлени изцяло като неоснователни. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Община Тетевен, не се представлява. В депозирана молба поддържа касационната жалба и твърди неправилност на съдебното решение. Иска отмяната му в обжалваната част и претендира разноски. Ответникът, В. Х. В. от гр. София, редовно призована, се явява лично и с адв. Трифонова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение в обжалваните му части по съображения, подробно развити в отговор на жалбата и устно – в хода по същество. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Адм.д. № 465/2023г. по описа на АС- Ловеч е образувано, след като с Определение № 42/12.12.2023г., постановено по дело № 29/2023г. по описа на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС / подписано с особено мнение на съдиите от ВАС / повдигнатата между АС- Ловеч и Окръжен съд – Ловеч препирня за подсъдност, е решена в следния смисъл: Компетентен да се произнесе по исковата молба на В. Х. В. и Д. Х. П. срещу община –Тетевен в частта й, с която са предявени искове против община –Тетевен за обезщетение за претърпени имуществени вреди, е Административен съд – Ловеч. АС-Ловеч е сезиран с три обективно съединени иска, предявени от В. Х. В. от гр. София срещу Община Тетевен за присъждане, както следва: 1.на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1780,43 лв., изразяващи се в заплащане на услуга за геодезическо заснемане на незаконно изграден гараж, част от който попада в придаваема част към съсобствения й [УПИ] в кв. 9а по ПУП на [населено място], Община Тетевен, област Ловеч, с площ от 60 кв.м., а целият с площ от 461 кв.м. при граници на придаваемата част: улица с о.т 62-65, [УПИ], улица с о.т 60-61, [УПИ] актуван с АОС № 2853/26.02.2013г., ведно със законната лихва, считано от 01.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; 2.на обезщетение за имуществени вреди в размер на 7450,38 лв., представляващи пропуснати ползи от невъзможността да ползва 27 кв.м. попадащи в придаваемата се част към съсобствения й [УПИ], в кв. 9а по ПУП на [населено място], целият с площ 461 кв.м., която сума се претендира за периода от 21.10.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.06.2020 г., ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 679,38 лв. и 3. на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5410 лв., представляващи пропуснати ползи в размер на печалбата от използването на имот с идентификатор № 15165.701.261, целият с площ от 468 кв.м. като къща за гости, за периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на иска – 30.06.2020г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 1618,31 лв., причинени й от бездействието на Община Тетевен да премахне незаконния гараж в придаваемото се към УПИ на ищцата дворно място, така щото същата да може да ползва собствения си имот според инвестиционното й намерение – като къща за гости. Първоначално производството пред РС- Тетевен е било образувано по субективно съединени искове, предявени от ищцата и сестра й Д. Х. П., но ,впоследствие, с влязло в сила Определение №867/30.04.2024г. по адм.д. № 465/2023г. по описа на АС- Ловеч производството по делото по отношение предявените от ищцата Д. Х..П. искове е прекратено в резултат на извършен от нея с нарочна писмена молба отказ от исковете. Така посочената цена на предявените от В. Х. В. искове е формирана, след като с Протоколно определение от проведено по адм.д. №465/2023 открито съдебно заседание на 15.11.2024г. и въз основа на молба от ищцата от 26.06.2023г. във вр. с приета по делото комплексна съдебна експертиза, Административен съд - Ловеч е увеличил на основание чл.214 от ГПК предявените искове по т.2 и 3 от исковата молба, както следва: по отношение искът по т.2:сумата от 600 лв, предявена като частичен иск от главницата от 1600 лв, се увеличава със сумата 6850. Искът да се счита предявен за сумата от 7450, 38 лв, представляваща обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на 27 кв.м. от закупеното от нея като придаваемо дворно място, върху което все още се намира незаконния гараж, която сума се претендира в периода от 21.10.2015г. до датата на предявяване на исковата молба -30.06.2020г.; Увеличава мораторната лихва по този иск, претендирана в размер на 50 лв за периода :21.10.2015г. до 30.06.2020г. с 6 29,38 лв или същият иск да се счита предявен за сумата 679,38 лв; по иска по т.3 от исковата молба за обезщетение за вреди- пропуснати ползи във вид на евентуалната печалба, от която ищцата е лишена в резултат на невъзможността да ползва имота си според инвестиционните си намерения –като къща за гости: претендираната сума от 1000 лв като частичен иск от главница от 5000 лв се увеличава със сумата от 4 410 лв, т.е. искът да се счита предявен за сумата от 5 410 лв; увеличава сумата за мораторна лихва върху тази главницата в периода 01.07.2015г. до 30.06.2020г. със сумата 1568,31 лв или този иск да се счита предявен за сумата от 1618, 31 лв. С обжалваното решение АС-Ловеч е уважил изцяло предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1780,43 лв., изразяващи се в заплащане на услуга за геодезическо заснемане на незаконно изграден гараж, част от който попада в придаваема част към [УПИ] в кв. 9а по ПУП на [населено място], Община Тетевен, област Ловеч, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата, и е уважил частично иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сума в размер на 3725,19 лв., представляващи пропуснати ползи от невъзможността на ищцата В. Х..В. да ползва половината от общо 27 кв.м., попадащи в придаваемата се част към [УПИ], в кв. 9а по ПУП на [населено място], целият с площ от 461 кв.м., за периода от 21.10.2015 г. до датата на завеждане на исковата молба - 30.06.2020 г., ведно с мораторна лихва върху тази главница в размер на 339,69 лв., като е отхвърлил този иск в останалата му част до пълния му предявен размер. Със същото съдебно решение АС- Ловеч е отхвърлил изцяло исковата претенция в размер на 5410 лв. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на печалбата от лишаването от ползване на имот с идентификатор № 15165.701.261, целият с площ от 468 кв.м. като къща за гости, за периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на иска – 30.06.2020г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в размер на 1618,31 лв. Със същото решение АС-Ловеч е осъдил Община Тетевен да заплати на ищцата сумата от 730 лв. разноски по делото. Решението в отхвърлителните му диспозитиви не е обжалвано и е влязло в сила. За да стигне до този правен резултат и да уважи исковите претенции по т.1 и частично по т.2 от исковата молба, АС-Ловеч, обсъждайки събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната цялост, е приел, че по отношение тези претенции са осъществени и надлежно доказани всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е заключил, че е налице твърдяното от ищцата незаконосъобразно бездействие на общински административни органи по извършване на геодезическо заснемане на гаража с оглед издаването на заповед за премахването на този незаконно построен гараж, намиращ се в продаденото от община – Тетевен на ищцата придаваемо дворно място с размер от около 60 кв.м. Съдът е приел, че незаконосъобразното фактическо бездействие, ангажиращо отговорността на ответника, се изразява в неизпълнение на задълженията му по чл. 225а от ЗУТ, което е довело до извършване на разходи за необходимото геодезическо заснемане от ищцата, заплатила сумата 1780,43 лева- сума, която би следвало да се плати от общината или от собственика на незаконния гараж, поради което за В. Х..В. тази сума съставлява имуществена загуба. Доколкото по делото безспорно е установено наличието на незаконно построен гараж в имота на ищцата, заемащ 27 кв.м. от продадното й с нарочен договор от № 151/ 22.05.2013г. от ответника придавемо място от общо 60 кв.м., то по делото се установява както незаконосъобразното бездействие на общината да продаде придаваемо място без тежести – от една страна, така и реално настъпила за ищцата вреда, явяваща се в пряка причинно-следствена връзка с това бездействие и изразяваща се в лишаването й от възможността да ползва своята собственост в пълнота и цялост и съответно да реализира приходи от това ползване. Предвид установената съсобственост на имота между В. Х. В. и нейната сестра Д. Х. П. и приетата съдено-оценителна експертиза, АС - Ловеч е приел, че на ищцата следва да се присъди сумата 3725,19 лв., представляваща половината от исковата сума, ведно със законната лихва върху нея до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер 339.69 лв., също представляваща половината от размера на претендираната такава за периода от 01.07.2015 г. до 30.06.2020г. Съдебното решение е неправилно в частта му, в която община –Тетевен е осъдена да заплати на В. Х. В. от гр. София сумата от 1780.43 лв обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в заплащане на услуга за геодезическо заснемане на незаконно изграден гараж, част от който попада в придаваема част към [УПИ] в кв. 9а по ПУП на [населено място], Община Тетевен, област Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Неправилен е решаващият извод на АС - Ловеч за това, че в случая са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Действително ищцата е заплатила присъдената й сума за извършване на кадастрално геодезическо заснемане на незаконния гараж, който не е построен от нея, но е разположен в продаденото й от ответника като придавемо на парцела й дворно място. Не съществува обаче незаконосъобразно фактическо бездействие за осъществяване от страна на общината на подобно кадастрално заснемане, доколкото това дали една постройка на допълващото застрояване ще се квалифицира от кмета на общината като незаконна и ще подлежи на премахване или има характеристиките на търпим строеж и следва да се нанесе в кадастъра, не се влияе от наличието или не на предхождащо подобна преценка нейно кадастрално-геодезическо заснемане. Не е предвидено в ЗУТ задължение, пряко произтичащо от закона, преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, общината да дължи извършване на кадастрално заснемане на този незаконен строеж. Като е уважил този иск, АС-Ловеч е постановил решението си в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдебното решение в тази му част следва да бъде отменено и, вместо него, ВАС следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от В. Х. В. срещу община – Тетевен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 1780,43 лв, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди за заплащане на услуга за геодезическо заснемане на незаконно изграден гараж, част от който попада в придаваема част към [УПИ] в кв.9а и [УПИ] в кв.9а по плана на [населено място], община Тетевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.02.2017г. до окончателното й изплащане като неоснователен и недоказан. Съдебното решение в частта му, с която община Тетевен е осъдена да заплати на В. Х. В. сумата от 3725.19 лв, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността за ползване на 27 кв.м./ заемани от незаконния гараж/, попадащи в придаваемата се част към [УПИ] в кв.9а и [УПИ] в кв.9а по плана на [населено място], община Тетевен, целият с площ от461 кв.м., претърпени в периода 21.10.2015-30.06.2020, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, както и изтекла мораторна лихва в размер на 339.69 лв, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Видно от мотивите на определение № 42/12.12.2023г., постановено по дело №29/2023г. по описа на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, което е задължително и за настоящия тричленен състав на ВАС, този втори, предявен от В. Х. В. иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като вредите се претендират отново от бездействие на длъжностни лица при ответника да предприемат действия по установяване и премахване на незаконен строеж. При тази задължителна както за първостепенния административен съд, така и за настоящата касационна инстанция квалификация на предявения иск, ВАС, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС-Ловеч относно осъществяването на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, причинени от общината в случая, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Не могат да бъдат споделени развитите в касационната жалба оплаквания на община -Тетевен за това, че този незаконен гараж първо се намирал в друг УПИ, а не в собствения на ищцата -от една страна, а от друга страна – ищцата не била провела пълно и главно доказване на исковата си претенция, доколкото не била доказала нито размера на пропуснатите ползи, нито сигурността и неотменимостта на тяхното настъпване, за да подлежат те на обезвреда. Съдебно-техническата експертиза е уточнила в с.з., че допуснатата грешка в ПУП е преодоляна на място и въпросните 27 кв.м., които заема незаконния гараж, действително попадат в [УПИ] в кв.9а по плана на [населено място], съсобствен на ищцата. Размерът и реалното търпене на вредите също се доказват от събраните по делото доказателства. При този изход от спора и предвид уважената част от касационната жалба, съответно – отменената част от съдебното решение и частта му, в която същото е оставено в сила, Община- Тетевен следва да бъде осъдена да заплати на В. Х. В. от гр. София, [ЕГН] сумата от 355.55 евро/ триста петдесет и пет евро и 55 евроцента/, съставляващи равностойността на 695. 40 лв съдебни разноски за касационната инстанция, а В. Х. В. от гр. София следва да бъде осъдена да заплати на община – Тетевен сумата от 140.40 / сто и четиридесет евро и 40 евроцента/, съставляващи равностойността на 313.73 лв съдебни разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение