Определение № 286 от 05.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 1044/2017 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на „Застрахователна компания О.- клон България” К. за допълване в частта за разноските на определение № 117/ 02.06.2017г. по т.д. № 1044 от 2017г. на ВКС, с което е обезсилено, на основание чл.233 ГПК, въззивното решение № 238/ 21.10.2016г. постановено по в.гр.д. № 303/2016г. по описа на Апелативен - съд Велико Търново, и обезсилените с него решение № 31 от 18.01.2016г. и определение по чл. 248 ГПК от 25.03.2016г. по гр.д. № 257/2014г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, като производството по исковете е прекратено. По същество в молбата се иска да се уважи искането на страната за връщане на недължимо платена държавна такса по въззивната жалба в размер на 2930 лева – горницата над 25 лева до 2955 лева. Ответниците по молбата не заявяват становище по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е неоснователна. По реда на чл.248, ал.1 ГПК съдът, постановил акта по чл.81 ГПК, може да измени или допълни този акт в частта за направените разноски в производството по постановяване на акта, но не се произнася за първи път по направено искане по чл.4б ЗДТ за връщане на недължимо внесена държавна такса за разглеждане на делото в долната инстанция, каквото искане по същество се съдържа в молбата по чл.248, ал.1 ГПК. Предметът на молбата в настоящото производство съвпада с предмета на ч.т.д. № 1043/ 2017г. на ВКС, образувано по частна жалба на „Застрахователна компания О.- клон България” К. срещу определение № 30 от 31.01.2017г., постановено по гр.д. № 303 / 2016. от Апелативен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена молба по чл.248 ГПК за изменение на решение № 238/ 21.10.2016г. по в.гр.д. № 303/2016г. на Апелативен съд - Велико Търново, в което именно производство следва да се разреши спора относно основателността на искането по чл.4б ЗДТ за връщане на държавна такса от 2930 лева. Предвид изложеното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд