Определение № 4221 от 08.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1704/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Червеняков от гр. Бургас, срещу Определение № 206/22.12.2023 г. на Административен съд – Сливен (АС – Сливен) по КАНД № 165/2023 г. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на А. Червеняков за спиране изпълнението на електронен фиш серия К № 6203642 на ОДМВР – Бургас. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, тъй като противно на приемането от съда, че производството пред него е по реда на глава ХІІ АПК и с оглед чл. 228 АПК са приложими предпоставките по чл. 166 АПК, по аргумент от нормата на чл. 84 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), в производството по възобновяване се прилага субсидиарно Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), доколкото ЗАНН не съдържа изрична уредба в тази насока. Сочи, че доколкото потвърденият с Решение № 77/18.10.2023 г. на Административен съд – Ямбол по КАНД № 63/2023 г., с което е оставено в сила Решение № 60/06.02.2023 г. по АНД № 4357/2022 г. на Районен съд – Бургас, електронен фиш представлява годно изпълнително основание по смисъла на чл. 165 във вр. чл. 209, ал. 2, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), то при незаконосъобразно принудително изпълнение би могъл да претърпи имуществени вреди от наложени запори и възбрани на имущество с цел събиране на паричната сума, то на основание чл. 72, ал. 4 ЗАНН за него е налице правен интерес от спиране изпълнението на електронния фиш. Допълва аргументите си с твърдението, че тъй като спирането е вид обезпечителна мярка, която би предотвратила осъществяването на евентуално порочно разпоредени правни последици, то с оглед обстоятелствата по случая и размера на наложената санкция сочат вероятно настъпване на имуществени вреди при изпълнение на наказателното постановление, чиято отмяна е поискана чрез искането за възобновяване на административнонаказателното производство. Горното, според частния жалбоподател, обуславя основателността на искането му за спиране на изпълнението до окончателното произнасяне на съда по искането за възобновяване. По изложените съображения се иска отмяна на обжалваното определение и решаване на въпроса по същество, с постаняваване спирането на изпълнението на влезлия в сила електронен фиш до окончателното произнасяне на съда по искането за възобновяване на административнонаказателното производство. В допълнителна жалба от 17.01.2024 г. А. Червеняков излага и други доводи в подкрепа на твърдението си за неправилно приложение на реда по АПК от касационния съд, като се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд. Сочи, че с оглед приложението на НПК по силата на препращащата норма на чл. 84 ЗАНН в производството по възобновяване на административнонаказателното производство, не е налице уредба относно обжалваемостта на постановените в това производство съдебни актове. В тази връзка и доколкото обжалваното определение на АС – Сливен не се явява от категорията на тези, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство, то същото е необжалваемо пред по-горна инстанция, но попада в кръга на актовете, които съдът, който ги е постановил, може да отмени сам. Поради това иска в зависимост от произнасянето на настоящата инстанция, съдът да приеме жалбата му за основателна и на основание чл. 72, ал. 4 ЗАНН да постанови спиране на изпълнението на електронния фиш до окончателното произнасяне по искането за възобновяване на административнонаказателното производство. Ответникът по частната жалба – ОДМВР – Бургас не взема отношение. Върховният административен съд след като извърши служебна проверка по допустимостта на частната жалба, намира че същата се явява недопустима за разглеждане по същество по следните съображения: С обжалваното определение АС – Сливен приема, че е сезиран с искане по чл. 71 ЗАНН от А. Червеняков за възобновяване на административнонаказателното производство по влязло в сила Решение № 77/18.10.2023 г., постановено по КАНД № 63/2023 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е оставено в сила Решение № 60/06.02.2023 г. по АНД № 4357/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 6203642 на ОДМВР – Бургас, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 1, т. 3 ЗДвП на А. Червеняков е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева. Едновременно с искането за възобновяване на административнонаказателното производство на основание чл. 72, ал. 4 ЗАНН е направено искане за спиране изпълнението на електронния фиш. Съдът приема, че производството пред него е по реда на глава ХІІ АПК с оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, а с оглед препращащата разпоредба на чл. 228 АПК, за неуредените въпроси тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Приема, че по аргумент от чл. 166, ал. 4 АПК предпоставката, при която може да бъде постановено спиране на изпълнението на влезлия в сила акт, е възможността изпълнението да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Сочи, че тъй като от страна на Червеняков се твърди, че самото изпълнение ще причини имуществени вреди от наложени междувременно запори и възбрани за принудително събиране на паричната сума, а не се сочат факти и обстоятелства, които да обосноват наличието на такива вреди, то искането за спиране е неоснователно. Така мотивиран, АС – Сливен отхвърля искането за спиране изпълнението на електронен фиш серия К № 6203642 на ОДМВР – Бургас. Подадената от А. Червеняков частна жалба срещу така постановеното определение е предмет на настоящото производство. В теорията и съдебната практика няма спор, че възобновяването на административнонаказателното производство е извънредно, извънинстанционно съдебно производство, чиято цел е да се постави отново за разглеждане въпросът за законосъобразността на завършващия административнонаказателното производство акт – в случая електронен фиш, или въпросът за правилността на съдебния акт, сложил край на съдебното производство, когато основанията на закона налагат отмяната им. То е извънредно производство, тъй като чрез инициирането му се засяга стабилитетът на влезлия в сила акт на наказващия орган или на съда, а е извънинстанционно, защото по отношение на съдебните актове производството по оспорването им е приключило след провеждането на две редовни съдебни инстанции. Именно извънредният, респективно изключителният характер на производството по възобновяване предпоставя стеснителното тълкуване на правната уредба, която го регламентира. ЗАНН регламентира самото провеждане на производството по възобновяване в една своя разпоредба – чл. 73. Съгласно нормата на ал. 1 от нея, искането за възобновяване се разглежда от административния съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил подлежащия на възобновяване акт по чл. 70, ал. 1 ЗАНН. Делото се разглежда в открито заседание с призоваване на страните и на прокурор от окръжна прокуратура, в състав от трима съдии, като решението на административния съд е окончателно (ал. 5). Едноинстанционността на това производство следва от неговия извънреден, изключителен характер – подобно на отмяната на влезли в сила съдебни актове по реда на АПК, възобновяването на административнонаказателното производство не е форма на обжалване на правораздавателния, съответно съдебния акт, тъй като е способ за защита, който се развива след приключване на инстанционните производства пред съда, в случаите, когато актът, с който е приключило административнонаказателното производство е обжалван пред съд, или след влизането му в сила – тогава, когато не е обжалван. Поради това и възобновяването на административнонаказателното производство не може да се разглежда като фаза, стадий от съдебното производство. В ЗАНН не е регламентирано нито с какъв акт се произнася съдът при отправено искане по чл. 72, ал. 4, нито възможността за обжалването му. Доколкото искането за спиране изпълнението на акта, с който е наложено административнонаказание, не е специфичният за производството предмет, то няма пречка съдът да се произнесе с определение. В ЗАНН не е уредено кои определения на съда подлежат на обжалване, поради което отговорът на този въпрос следва да се даде в резултат на тълкуване. Съгласно чл. 84 ЗАНН доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Както в теорията, така и в съдебната практика, е безспорно прието, че с оглед наличието на постановен правоохранителен акт от наказващия орган, в производството по обжалване на тези актове районният съд разглежда делото като въззивна инстанция, а административният съд – като контролно-отменителна (касационна) инстанция. В досегашната си практика по тълкувателни дела Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд приема, че препращането в разпоредбата на чл. 63в ЗАНН (предишна чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН) към глава дванадесета от АПК касае само процесуалния ред, по който се развива касационното производство пред административния съд, и то доколкото не противоречи на разпоредбите на НПК (в този смисъл Тълкувателно постановление № 3/28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС; Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС). В мотивите на Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. по тълк. дело № 7/2008 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС е изразена и позицията, че препращането не следва да се тълкува разширително и не включва още едно препращане от чл. 228 АПК към разпоредбите за първоинстанционното производство. Това следва и от тълкуването на самата норма на чл. 84 ЗАНН, в която препращането към развпоредбите на глава дванадесета на АПК е само по отношение разглеждането на касационната жалба пред административния съд. Правилата на ЗАНН са специални по отношение на тези на АПК и следва да се прилагат винаги, когато предвиждат специални процесуални средства за защита и не препращат към АПК - приложим е принципът lex specialis derogat legi generali. Обвързаността на искането за спиране изпълнението на акта от съда с искането за възобновяване на административнонаказателното производство, макар и при относително самостоятелния му характер, поради произнасянето с отделно съдебно постановление по неговата основателност, следва да обуслови и възможността за съдебен контрол на това процесуално действие на съда, като се държи сметка именно за извънредния, извънинстанционен характер на самото производство по възобновяване. От гореизложеното е видно, че производствата по съдебен контрол върху актовете на наказващия орган по реда на ЗАНН са двуинстанционни. От това следва, от една страна, че съдебните актове, постановени от касационна инстанция по ЗАНН, каквато е административният съд, не подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, който не е инстанция по ЗАНН. Аргумент в тази връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл. 63г ЗАНН, съгласно която в предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред административния съд, т.е. предвидено е обжалване на определенията на районния съд с частна жалба пред административния съд, но не и обжалване на определенията на касационната инстанция, която е административният съд. От друга страна, приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 6 АПК, все с оглед характера на производството – макар и в теорията и съдебната практика да се приема, че дейността по административно наказване е форма на административна дейност, това не приравнява наказателното постановление (респективно електронния фиш) по същност и правни последици на административен акт, нито подчинява производството по издаването и обжалването му, а оттам – и на постановените в това производство актове, на едни и същи правни принципи с еднакво проявление. Особеният ред на обжалване на акта по осъществения съден контрол при обжалването на актовете по чл. 58д ЗАНН, който смесва административни и наказателно процесуалноправни институти, не може да се прилага по аналогия в съдебно производство, чийто предмет не е решение на районния съд, както изрично е указано в закона, а акт в производство по възобновяване на административнонаказателното производство. Липсата на препращаща към реда за обжалване на определенията и разпорежданията по глава тринадесета АПК норма в специалния закон изключва приложението на правилата на АПК що се касае до възможността за обжалване на определенията на административния съд, действащ като контролно-отменителна инстанция. Тази теза е възприета във формиралата се съдебна практика на тричленни и петчленни състави на ВАС – Виж: Определение № 3166/15.03.2024 г. по адм. дело № 2400/2024 г., 5 чл. състав и цитираната там съдебна практика; Определение № 12765/19.12.2023 г. по адм. дело № 10744/2023 г. на ВАС, VІ отд.; Определение № 3353/19.03.2024 г. по адм. дело № 2554/2024 г. на ВАС, VІІ отд. И не на последно място, невъзможността за обжалване на съдебния акт по чл. 72, ал. 4 ЗАНН, с който се отказва спиране изпълнението на акта за налагане на административно наказание, произтича от характера на производството по възобновяване на административнонаказателното производство като извънинстанционно, извънредно, и окончателността на постановения в него съдебен акт, с който се дава разрешение на главния въпрос. Не би могло въпросът за спиране изпълнението на акта за налагане на наказание до произнасяне на съда по същество с уважаване на искането за възобновяване, в който случай същият този акт се отменя, а оттук – и липсата на основание за изпълнение, съответно за спирането му, или с отхвърляне на искането, в който случай спирането на изпълнението би могло да бъде постановено само от компетентния за изпълнението му орган и при наличието на предвидените за това предпоставки, да подлежи на контрол от по-горна инстанция, каквато не е предвидена за съдебния акт по основния предмет на производството по възобновяване. С оглед гореизложеното, преценката на изложените в частната жалба доводи за неприложимост на разпоредбите на АПК към основанията за спиране на изпълнението се явява безпредметна, доколкото недопустимостта на производството изключва произнасянето на касационата инстанция по същество. С оглед изложеното, частната жалба, поставила начало на настоящото производство, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото подлежи на прекратяване. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение