Решение № 4814 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11891/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от К. К. К., от гр. Ябланица, област Ловеч срещу Решение №1401/28.08.2025 г., постановено по административно дело № 558/2024 г. по описа на Административен съд - Ловеч. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поддържа се тезата, че с оглед на събраните доказателства не са налице предпоставки за отмяна и възстановяване на полученото в условията на недобросъвестност парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 09.09.2023 г. до 29.02.2024 г. Претендира се отмяна на решението и съответно на това - отмяна на административния акт. Ответникът по касационната жалба - Директорът на ТП на НОИ – Ловеч, чрез процесуален представител изразява становище по съществото на спора, като оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение №1401/28.08.2025 г., постановено по административно дело № 558/2024 г., Административен съд – Ловеч е отхвърлил жалбата на К. К. К. против Решение № 2153-10-43/24.10.2024 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу Разпореждане № РВ-3-10-01699541/17.09.2024 г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО, с което на основание чл.114, ал.1 и 3 от КСО е разпоредено да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане, за периода от 09.09.2023 г. до 29.02.2024 г., в размер на 8 705,63 лева, от които 7 916,89 лв. – главница и 788,74 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на оспореното разпореждане. Присъдил е разноски. Решението е правилно. Първоинстанционният съд и органите на ТП на НОИ обосновано са приели, че по подадено с вх. № Р14- 10-000-00-001282538/04.09.2023 г. Приложение 10 към заявление декларация по чл. 50 от КСО за периода от 25.08.2023 г. до 16.04.2024 г. е изплатено парично обезщетение до м.02.2024 г. вкл., съответно за м.08.2023 г. - 409.35 лв за 5 р. д., за м.09.2023 г. (от 09.09.2023 г.) - 1 146.18 лв за 14 р. д., за м.10.2023 г. - 1 801.15 лв за 22 р. д., за м.11.2023 г. - 1 801.15 лв за 22 р. д., за м. 12.2023 г. - 1 473.67 лв. за 18 р. д., за м.01.2024 г. - 1 801.15 лв за 22 р. д. и за м.02.2024 г. - 1 719.28 лв за 21 работни дни. Установили са, че през периода от 09.09.2023 г. до 12.11.2023 г. К. е упражнявала трудова дейност за която ѝ е изплатено трудово възнаграждение. Законосъобразно са посочили, че започването/упражняването на трудова дейност на осигурено лице, което получава обезщетение за бременност и раждане, води след себе си задължение за последното по силата на чл. 5 и чл. 6 от НПОПДОО да декларира това обстоятелство пред съответното ТП на НОИ, чрез работодателя си, като представи изискуемата декларация в 3-дневен срок от настъпване на промяната, като в случая неспазването на 3- дневния срок, визиран в нормата на чл. 5 от НПОПДОО се е потвърдило и от самата К.. Декларирането на тези релевантни обстоятелства, касаещи изплащането на обезщетението е извършено от К. с подаването на заявление - декларация Приложение № 2 пред осигурителя ОУ „Васил Левски“ с. Орешене едва на 24.04.2024 г., т.е. след законоустановения срок. Съгласно чл. 50а от КСО, майка, която отговаря на условията по чл. 48а КСО, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, КСО когато след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване. Отпускът на К. по чл. 163 от КТ е бил разрешен от осигурителя ОУ “Васил Левски“ - с. Орешене със заповед № 2465-585/22.08.2023 г. и в тази връзка, съгласно представеното от Община Ябланица Приложение № 10 с вх.№ Р14-000-00-0014585850/19.07.2024 г. на жалбоподателката е изплатено обезщетение по чл. 50а за периода от 11.09.2023 г. до 12.11.2023 година. Обосновано административният съд е приел, че в Приложение № 10, Раздел I, графа „Удостоверявам следните обстоятелства“, от Община Ябланица е декларирано, че на лицето не е разрешен отпуск по КТ, което е мотивирано със започването на упражняването на трудова дейност в ОИК, считано от 09.09.2023 г. и ползваният на основание чл. 163 от КТ отпуск е бил прекратен. При констатациите за нарушение на чл. 52 КСО е изведен правният извод, че сумите изплатени като парично обезщетение за бременност и раждане на дете са при условията на отпаднало основание. При постановяване на своето решение съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, а спрямо релевантните и установени факти е приложил правилно материалния закон. Паричното обезщетение за бременност и раждане е краткосрочно плащане от държавното обществено осигуряване (ДОО). Неговата цел е да компенсира загубения трудов доход на осигуреното лице по време на отпускът поради бременност и раждане. Регламентирано е в Глава четвърта от Кодекса за социално осигуряване. Условията за възникване на правото са посочени в чл. 48а от КСО. Обезщетението се изплаща за срок от 410 календарни дни за всяко дете. От тях 45 дни задължително се ползват преди предполагаемата дата на раждане (термина). Ако раждането настъпи преди изтичането на тези 45 дни, остатъкът се ползва след него. Размер на обезщетението се определя съобразно чл. 41 и чл. 49 от КСО. Съгласно чл. 50а, ал.1 КСО, майката, която отговаря на условията по чл. 48а, получава парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 49, когато след изтичането на периодите след раждането, които се разрешават с актове на здравните органи, не ползва отпуск за бременност и раждане или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване. От доказателствата по делото се установява, че К. К. е отговаряла на условията за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48 КСО. По спорните въпроси, обосновано административният съд и органите на НОИ са приели, че за процесния период от 09.09.2023 г. до 12.11.2023 г. вкл., характерът на правоотношението на длъжността зам. председател на Общинска избирателна комисия, каквито функции К. е упражнявала по приравнено на трудово правоотношение е получавала неправомерно обезщетение за майчинство по чл.52, ал.1, във връзка с чл.50 от КСО за времето от 13.11.2023 г. до 29.02.2024 г. Жалбоподателката е осъществявала дейност, приравнена на трудова по силата на правоотношение между Централната избирателна комисия от една страна и нея от друга, в качеството ѝ на член на Общинската избирателна комисия. Следователно налице е трудово правоотношение в широкия смисъл на понятието, както обосновано е приел Административен съд – Ловеч. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. Недобросъвестността на жалбоподателката се състои в това, че съгласно чл. 5 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО), в срок от три работни дни от промяната на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения и помощи от ДОО е следвало да представи пред осигурителя си декларация по образец, съгласно Приложение № 2, водеща до спиране на плащането, считано от 09.09.2023 г., поради започване упражняване на трудова дейност, а именно: назначена с Решение на ЦИК № 2210- МИ/04.09.2023 г. на длъжност зам. председател на ОИК Ябланица. В резултат на извършените от органите на НОИ проверки категорично е установено, че подаването на заявление - декларация Приложение № 2 пред осигурителя ОУ „Васил Левски“ с. Орешене едва на 24.04.2024 г., т.е. след законоустановения срок. Издадените актове от органите на НОИ обосновано са били ценени от административния съд като законосъобразни. За тях не са налице пороците по чл. 146 АПК и оспорването срещу тях правилно е било отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ Върховният административен съд определя в размер на 80 евро за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение