Определение № 2651 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 691/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частнa жалбa от К. Фратева с адрес [населено място], община Асеновград и М. Христозова от гр. Асеновград, в качеството й на председател на Местен инициативен комитет против кариерната дейност в [населено място], подадена чрез адвокат С. Стефанова – ПАК против Определение № 2512 от 25.10.2023г. по АД 2262/2023г. на Административен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането им за конституиране като заинтересовани страни. В частната жалба се претендира неправилност на оспорения акт, като се твърди противоречието му с материалния закон и по специално с правилата на АПК и тези скрепени с нормите на чл. 6 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧ/, чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз /Хартата/, както и на Директива 2011/92/ ЕС на Европейския Парламент и на съвета от 13 декември 2011г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. Претендира се, че последният акт създава задължение за държавите да осигурят в законодателството си възможност за „заинтересуваната“ общественост да има достъп до правосъдие във връзка със съдебния контрол върху административните актове, свързани с процедурата по ОВОС (чл. XI). Този достъп се претендира да не е ограничен от вида на постановените актове по ОВОС, чийто адресат се сочи винаги да е лицето, носител на инвестиционното намерение. Излагат се обстойни доводи, че оспорения пред Административен съд Пловдив акт на Директора на РИОСВ – Пловдив, се явява благоприятен такъв за частните жалбоподатели, едната като собственик на имот и живуща в населеното място, в чието землище се намира процесната кариера, а другата, като член на местен инициативен комитет, учреден с цел противопоставяне на кариерната дейност в региона. Цитира се разпоредбата на чл. 9 §2 от Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда, ратифицирана от Република България, в сила от 16 март 2004г. /Орхуска конвенция/, като се сочи че с последната на членовете на заинтересованата общественост е предоставен достъп до съдебно обжалване на „всяко решение“, с което се разрешават дейности, фигуриращи в списъка по член 6, § 1 (а). Наред с искането за отмяна на оспореното определение като незаконосъобразно се иска отправяне и на преюдициално запитване с конкретно поставени в частната жалба въпроси. Ответникът в настоящото и главното производство- Директор на РИОСВ Пловдив и контролиращата страна – Окръжна прокуратура Пловдив не вземат становище по частната жалба. Ответникът в настоящото производство и жалбоподател в главното производство- „Запрянови – 03“ ООД чрез процесуален представител адвокат Х. Кутиев от САК взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а оспореното с нея определение следва да бъде отменено, като постановено в нарушение на материалния закон. Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е писмо с изх. № ОВОС – 1474-49 от 07.07.2023г. на директора на РИОСВ- Пловдив, адресирано до „Запрянови - 03“ ООД. С последното дружеството е уведомено, че Решение № ПВ – 37-ПР/2016г. на Директора на РИОСВ – Пловдив е загубило правно действие. Съдът с определение от 25.09.2023г. е конституирал страните в производството, както следва: жалбоподател - „Запрянови - 03“ ООД и ответник Директора на РИОСВ – Пловдив. Преди разглеждане на делото в открито съдебно заседание, до съда е подадено искане от частните жалбоподателки за конституирането им в качеството на заинтересовани страни за вземане на участие по делото наред с административния орган. Така направеното искане е обосновано с позоваване на чл. 182, ал.2 от АПК, във вр. с чл. 15 от АПК, на чл. 13 от КЗПЧ, както и на чл. 9 от Орхуската конвенция. Към същото са приложени нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 09.05.2018г., видно от който К. Фратева е придобила през 2018г. недвижим имот в [населено място], общ. Асеновград и протокол от събрание за създаване на инициативен комитет за организиране на подписка за спиране изпълнението на Решение № 863/02.11.2022г. на МС за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „Делчевото-2“ на „ Запрянови- 03“ ООД гр. Асеновград. За да постанови оспореният отказ за конституиране на частните жалбоподателки, като заинтересовани страни в главното производство, първоинстанционния съд е взел предвид характера на оспорения пред него акт и след като е преценил, че се касае за индивидуален административен акт е възприел неприложимостта на разпоредбата на чл. 182, ал.2 от АПК, относима към оспорване на общите административни актове. Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя и от настоящия състав. Наред с горното обаче, първоинстанционният съд е заключил, че жалбоподателките не могат да бъдат конституирани като заинтересовани страни в производството по оспорване на индивидуални административни актове, доколкото същите не са участвали в хода на процесното административно производство и не са адресати на оспорения акт. Изложени са доводи за липсата на предпоставки за вземане на участие в съдебното производство от страна на молителките, предвид че оспореният акт, не се явява благоприятен за тях. Сочи се, че доколкото ЗООС урежда обществените отношения, свързани с опазването на околната среда за сегашните и бъдещите поколения и защита на здравето на хората, актът, който е с решаващо значение за околната среда, е постановеното решение на Директора на РИОСВ – Пловдив да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда, което решение подлежи на самостоятелен контрол пред съда, като административен акт, при приложимост на чл. 9, ал.2 и 3 от Орхуската конвенция. В процесния случай, оспореният акт се сочи да е издаден в процедура по чл. 22, ал.4 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, в случаите по чл. 93, ал.8 и чл. 99, ал.12 от ЗООС, предвид незапочване на осъществяването на инвестиционното предложение в 5 годишен срок от издаване на цитираното по- горе решение да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда по отношение на това конкретно инвестиционно предложение. Това производство, първоинстанционният съд е възприел като самостоятелно такова, стоящо извън първоначалното правоотношение по процедурата по ОВОС и същото е определено, като развиващо се единствено и само между административния орган и адресата на акта. В този случай освен адресата на акта е посочено липсата на други заинтересовани лица. В този аспект не е възприет довода на частните жалбоподателки, молителки в главното производство, че оспорения пред Административен съд Пловдив акт, има благоприятен за тях ефект и поражда благоприятни последици. Този извод на ревизираната съдебна инстанция не се споделя от настоящия съдебен състав. На първо място съдът следва да отбележи, че в процесното производство не се налага отправяне на преюдициално запитване до СЕС по формулираните от жалбоподателките въпроси, доколкото цитираните норми от правото на СЕС се явяват ясни за съдебния състав и същите не се нуждаят от тълкуване, с оглед тяхното приложение на основание чл. 5, ал. 4 от КРБ. За настоящият тричленен съдебен състав на Върховен административен съд е безспорна пряката приложимост на разпоредбата на чл. 9, §2 от Орхуската конвенция, предоставяща право на „заинтересованата общественост“ за участие в съдебното оспорване на всички решения в процедурата по ОВОС. Съгласно член 9, § 2 от Конвенцията, всяка страна осигурява на членовете на заинтересованата общественост, които имат достатъчен интерес, или чието право е нарушено, достъп до процедура за обжалване пред съда на всяко решение, действие или пропуск в съответствие с разпоредбите на член 6, според които обществеността участва при вземане на решения, респективно в процедурата по тяхното обжалване, за разрешаване на дейностите, изброени в Анекс I. Анализа на цитираната разпоредба, сочи на извод, че независимо от вида на акта, след като същият е издаден в процедура по ОВОС, заинтересованата общественост следва да бъде допусната до участие в процедурата на всеки от нейните етапи, както чрез предоставяне на достъп до информация, така и чрез осигуряване на възможност за участие в производствата по съдебно оспорване на тези актове. Тук правото на оспорване следва да се разбира не само в тесния му смисъл на лично иницииране на съдебно обжалване срещу тези актове, но и в смисъл на участие, като подпомагаща органа страна при издадени актове, с резултат благоприятен за тази заинтересована общественост. Последният извод произтича от прокламираното с Конвенцията право на заинтересована общественост да участва в процедурата по ОВОС на всички нейни етапи. Последният извод е в унисон и с развитието на обществените отношения и с предоставената с нормата на чл. 153 от АПК възможност страни в производството по оспорване на индивидуални административни актове да бъдат и заинтересованите лица. Историческият преглед на процесуалните норми в административното правораздаване сочи на синхронизиране на българското законодателство с нормите на европейското в светлината на развитието на обществените отношения и необходимостта от осигуряване на механизми за защита правата и на всяко заинтересовано от изхода на делото лице, дори и същото да не е участвало в производството пред административния орган. Именно за това с приемането на АПК е предоставена възможност и на заинтересованите лица да участват в съдебното производство, тогава когато оспореният акт се явява благоприятен за тях. Съдът следва да следи служебно и да конституира онези заинтересовани страни, които са му известни или да допусне до участие в производството тези от тях, които са заявили пред съда заинтересованост от изхода на делото. Разбира се това право не следва да се абсолютизира и до участие в съдебното производство да се допуска безразборно всяко поискало това лице. Следва във всеки конкретен случай да се извършва преценка от решаващия съдебен състав, с оглед заявения от лицето интерес за участие през призмата на поставения за решаване правен спор. В конкретната хипотеза, с оглед предмета на делото, правото на участие на „заинтересованата общественост“ произтича от разпоредбата на чл. 9, § 2 от Орхуската конвенция, във връзка с чл. 1, §2, б. ‚“д“ от Директива 2011/92/ ЕС на Европейския Парламент и на съвета от 13 декември 2011г. Последното според настоящия състав не е обвързано с доказване качеството на организация по смисъла на §1, т.2 от ДР на АПК или на сдружение под формата на местна гражданска инициатива по смисъла на чл. 46 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление /ЗПУГДВМС/, каквото качество се стреми да обоснове втората жалбоподателка за инициативния комитет, в който същата членува. В този смисъл правноорганизационната форма на този инициативен комитет се явява ирелевантна за преценка наличие качеството на „заинтересована общественост“ на членуващите в него лица. Безспорно и двете жалбоподателки притежават качеството „общественост“ по смисъла на Орхуската конвенция, съгласно легалното определение на това понятие дадено в чл. 2, т. 4 от Конвенцията. Последното определя като общественост едно или повече физически или юридически лица и в съответствие с националното законодателство или практика техните сдружения, организации или групи. Дали същите имат качеството „заинтересована общественост“ по смисъла на чл. 9, §2 от Конвенцията, следва да се изхожда от доказателствата по делото. От последните безспорно е видно, че първата жалбоподателка е жител на населеното място, в землището на което се намира инвестиционното предложение на „Запрянови – 03“ ООД за „ Изграждане на кариера за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионната площ „Делчевото-2“ /66, 165 дка/“. Втората жалбоподателка, безспорно е член на местен инициативен комитет /последният без самостоятелна правосубектност, с оглед реда по който е основан/, създаден с цел противопоставяне изпълнението на Решение № 863/02.11.2022г. на МС публикувано в ДВ бр. 88/04.11.2022г. за предоставяне концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал.1, т.2 от Закон за подземните богатства- неметални полезни изкопаеми- индустриални материали- мрамори и мраморна баластра, от находище „Делчевото-2“, участък „Делчевото- 2 юг“, разположено в землището на [населено място], община Асеновград, област Пловдив на „Запрянови- 03“ ООД. Така предприетата гражданска инициатива, част от която е втората жалбоподателка и местоживеенето на първата жалбоподателка, води на извод за наличие на заинтересованост от страна на същите по отношение на дейността залегнала в инвестиционното намерение на „Запрянови- 03“ ООД. В този смисъл е даденото в чл. 1,§2, б. „д“ от Директива 2011/92/ ЕС на Европейския Парламент и на съвета от 13 декември 2011г. определение за „заинтересована общественост“, а именно означава обществеността, която е засегната или може да бъде засегната, или се интересува от процедурите за вземане на решения в областта на околна среда, посочени в член 2, параграф 2. Настоящият съдебен състав намира, че цитираните по -горе разпоредби от Орхуската конвенция и Директива 2011/92/ ЕС безспорно бранят интересите на тази общественост, към която принадлеждат и двете жалбоподателки. Последните имат характер на „заинтересована общественост“ и следва да разполагат с прокламираните с Конвенцията и Директивата права по отношение на тази общественост. Различния правен извод, до който е достигнал първоинстанционният съ,д в оспореното пред настоящата инстанция определение, е в разрез с нормите на ЕС и практиката на СЕС по сходни случай обективирана в решения на СЕС по дела С 212-21, С-223/21, С-664-15, С863-19. В процесния случай, с оспореното в главното производство Писмо изх. № ОВОС – 1474-49 от 07.07.2023г. на Директива на РИОСВ се сочи, че е загубило правното си действие Решение №ПВ- 37- ПР/2016г. на Директор на РИОСВ – Пловдив, да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда, касаещо инвестиционното предложение „Изграждане на кариера за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионната площ“ Делчевото-2“ /66, 165 дка/“ в землището на [населено място], община Асеновград. Последното се явява акт постановен в процедура по чл. 22, ал. 4 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, в случаите по чл. 93, ал. 8 и чл. 99, ал. 12 ЗООС, предвид незапочване на осъществяването на инвестиционното предложение в 5 годишен срок от издаване на цитираното по - горе решение. Ето защо същото следва да се приеме, като част от производството по предприетата инициатива за осъществяване на процесното инвестиционно намерение, в което производство по силата на цитираните разпоредби от Орхуска конвенция частните жалбоподателки имат качеството на „заинтересована общественост“, с право да участват във всички етапи на процедурите свързани с издаване на актове по преценка въздействието върху околната среда за процесната дейност. Предвид изложеното настоящият тричленен касационен състав на Върховен административен съд, шесто отделение приеме, че всяка една от двете жалбоподателки разполага, на самостоятелно правно основание, с процесуална възможност за участие в процесното производство при прякото приложение на цитираните в настоящото изложение разпоредби на Орхуската конвенция. Ето защо като е оставил без уважение молбите на К. Фратева с адрес [населено място], община Асеновград и М. Христозова от гр. Асеновград, в качеството й на председател на Местен инициативен комитет против кариерната дейност в [населено място] за конституирането им като заинтересовани страни за участие на страната на административния орган в производството по оспорване на Писмо изх. № ОВОС – 1474-49 от 07.07.2023г. на Директива на РИОСВ инициирано от „Запрянови- 03“ ООД, Административен съд Пловдив е постановил своя акт при неправилно приложение на материалния закон, и същият следва да бъде отменен, а делото върнато за продължаване на производството по АД 2262/2023г. на Административен съд Пловдив при съобразяване мотивите на настоящото определение и конституиране на жалбоподателките като заинтересовани страни в главното производство. Воден от горното, Върховен административен съд, шесто отделение