Определение № 4355 от 26.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3633/2025 г.

ВКСIII гражданско отделение26.09.2025 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите за определяне на срок при бавност на Д. В. Ш. като пълномощник на В. Я. Т., съответно – с вх. № 51641/17.09.2025 г. /идентична с жалба вх. № 6651/16.09.2025 г. на Окръжен съд – Варна/, вх. № 11475/18.06.2025 г. и вх. № 11561/19.06.2025 г. /идентични по съдържание с изпратените от Окръжен съд – Върна с придружително писмо вх. № 17702/19.06.2025 г. / по гр. д. № 715/2024 г. на Варненски окръжен съд и гр. д. № 520/2025 г. на Апелативен съд – Варна. Определението е окончателно. СЪДИЯ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 255 и следв. ГПК. Образувано е с разпореждане от 25.09.2025 г. на Председателя на Трето гражданско отделение при Гражданска колегия на Върховния касационен съд по общо три молби за определяне на срок при бавност на Д. В. Ш. като пълномощник на В. Я. Т., съответно – с вх. № 51641/17.09.2025 г. /идентична с жалба вх. № 6651/16.09.2025 г. на Окръжен съд – Варна/, вх. № 11475/18.06.2025 г. и вх. № 11561/19.06.2025 г. /идентични по съдържание с изпратените от Окръжен съд – Върна с придружително писмо вх. № 17702/19.06.2025 г. /. С първата от така посочените молби се иска Върховният касационен съд да определи разумен срок, в който Апелативен съд – Варна да изпрати възражението на молителката от 12.09.2025 г. по гр. д. № 520/2025 г. по описа на Апелативен съд – Варна и да се отведе. Със същата молба се иска да се приеме и че Апелативният съд във Варна е превишил правомощията си, като се е произнесъл по възражение, което не е било адресирано до него. С втората молба се иска да бъде определен разумен срок, в който Варненския окръжен съд да администрира гр. д. № 715/2024 г., като го изпрати в цялост на ВКС. С третата от молбите се иска да бъде задължен Варненският Окръжен съд незабавно да обяви и връчи актът, с който съдебният състав се е произнесъл по молба за отвод на молителката от 18.06.2025 г., както и да се потвърди с правен акт задължението на съдиите, членове на същия състав, да се отведат. В постъпилите дела във връзка с посочените молби, а именно - гр. д. № 715/2024 г. на Варненски окръжен съд и ч. гр. д. № 520/2025 г. на Апелативен съд – Варна, се съдържат становища по чл. 255, ал. 2 ГПК, изготвени от съответните докладчици, за липса на забавени процесуални действия по всяко от производствата. Установява се, че на 12.09.2025 г. след отстраняване от участие поради отвод на всички съдии от Окръжен съд – Варна от разглеждане на гр. д. № 715/2024 г., делото е изпратено на горестоящия Апелативен съд – Варна, който да определи друг равен по степен съд, който да го разгледа. С молба от същата дата Д. В. Ш. като пълномощник на В. Я. Т. е „оспорила“ правото на Апелативния съд да определи друг съд от съдебния му район, като е поискала това да направи Върховният касационен съд. В условия на евентуалност е поискано всички съдии от Апелативен съд – Варна да се отведат. С определение от 16.09.2025 г. по ч. гр. д. № 520/2025 г. на Апелативен съд – Варна, съдебният състав не е намерил основания за отвод, поради което е разгледал делото и по същество е изпратил делото за разглеждане от териториално най-близкия окръжен съд – Добрич. Настоящото производство се явява седмото по ред, образувано пред Върховния касационен съд по молби за бавност на В. Я. Т. чрез пълномощника й Д. В. Ш.. Молбите са били отхвърлени без изключение, като няма основание да бъдат уважени и сега подадените. Делата, визирани в първите две молби, са надлежно администрирани и своевременно изпратени в цялост на ВКС, а актът по третата молба е обявен на 19.06.2025 г., т.е. съдът е постановил акта си още на следващия ден, след като е бил сезиран. Компетентността на Апелативен съд – Варна да се произнесе по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК произтича от посочената процесуална норма и не зависи от волята на никоя от страните по делото. Не съществува и процесуална възможност за отстраняване на всички съдии от даден съд с „правен акт“, издаден от друг съд. От материалите по делото е видно, че забавянето на производството се дължи единствено на процесуалното поведение на ищцата Т. и нейния пълномощник Ш., изразяващи се в непрестанно подаване на молби за бавност и отводи, които целенасочено затормозяват нормалното му развитие. Подаването на процесните три молби за бавност сочи на злоупотреба с процесуални права, тъй като предвидените такива в чл. 255 и следв. ГПК се използват от страната и нейния процесуален представител в пряко противоречие на заложения в процесуалния закон смисъл. Това налага злоупотребата да бъде преустановена. Молбите като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение и делото – изпратено на Окръжен съд – Добрич за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, съдът

Цитирани разпоредби

3