Решение № 1238 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6973/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив и „Електроразпределение ЮГ“, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, чрез юрисконсулт К. Николов, против Решение № 13811/22.04.2025 г., постановено по адм. дело № 11410/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружествата против Решение № Ж-753/01.10.2024 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна. Претендира се заплащане на разноски за двете инстанции. Ответната страна – Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрисконсулт Ненков, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответната страна – Я. Д. К., в съдебно заседание, излага становище за неоснователност на касационната жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Електроразпределение ЮГ“, поради което моли съда да отхвърли последната. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че правилно АССГ е отхвърлил жалбата против акта на КЕВР. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, против Решение № Ж-753/01.10.2024 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което, на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал 7 от Закона за енергетиката и чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД са дадени задължителни указания в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на Я. Д. К. за промяна на използваната електрическа енергия от „небитови нужди“ на „битови нужди“ за обект ИТН 2340401, находящ се на адрес: гр. Стара Загора, [улица], [адрес], като също така, в седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1, да уведомят Комисията за предприетите действия. От фактическа страна административният съд е приел, че първоначално производството по преписката е започнало с жалба до КЕВР, подадена от Я. Д. К., с вх. № Е-11Я-00-1/07.01.2022 г., против отказ на енергийните дружества за промяна на статута на клиента от „небитов“ в „битов“ за обект „офис“ с измервателна точка номер (ИТН) 2340401, находящ се в гр. Стара Загора, [улица], [адрес]. В отказа им са изложени мотиви, че обектът, за който се иска промяната, в действителност представлява обект за стопанска дейност, а съгласно ЗУТ тези обекти могат да се ползват само съобразно тяхното предназначение. Със свое Решение № Ж-94/23.03.2022 г., КЕВР е дал задължителни указания на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в 7 –дневен срок от получаване на решението, да удовлетвори искането на Я. Д. К. за промяна на използваната електрическа енергия от „небитови нужди“ на „битови нужди“. Срещу посоченото решение на КЕВР е подадена жалба, която АССГ е допуснал, разгледал и отхвърлил като неоснователна с Решение № 4620/10.07.2023 г. по адм. д. № 4867 по описа за 2022 г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД депозирал касационна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт. С Решение № 7963/26.06.2024 г. по адм. д. № 10496/2023 г. по описа на Върховен административен съд, III-то отделение, касационният съдебен състав отменил Решение № 4620/10.07.2023 по адм. д. № 4867/202 г. по описа на АССГ и вместо него постановил съдебен акт, с който отменил Решение № Ж-94/23.03.2022 г. на КЕВР и изпратил преписката на административния орган за ново разглеждане. Предвид отменителното решение на ВАС, след извършена проверка от страна на КЕВР и при спазване на процедурата, е издадено оспореното в настоящото производство решение, съгласно указанията на съда. От правна страна административният съд е приел, че Решение № Ж-753/01.10.2024 г. на КЕВР е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган, в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила, в съответствие с изискванията за форма и съобразно целта на закона. Установил е, че Я. Д. К. е небитов клиент с обект „офис“, на което е станала собственик, съгласно представен по делото нотариален акт. От момента на придобиването му през 2007 г. ответницата по касация е употребявала електрическа енергия като битов потребител. Независимо от това, че имотът се използва за жилищни нужди, ЕСП й е начислил суми за електрическа енергия като стопански потребител. С писмо от 18.01.2022 г. Я. К. е депозирала заявление до ЕСД, с което е направила искане статутът на имота ѝ да бъде променен от „небитов“ на „битов“ клиент. По така отправеното искане е постановен отказ на дружествата, поради това, че няма промяна в предназначението на обекта. Административният съд изложил мотиви, че чл. 6, ал. 1 от Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД дава възможност електрическата енергия да се използва за битови или стопански нужди, като съгласно ал. 4 на посочената норма клиентът е длъжен незабавно и писмено да уведоми дружеството в случаите, когато на територията на един обект се наложи промяна на предназначението на част или на цялата използвана електрическа енергия. Съгласно Закона за енергетиката и Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13.07.2009 г., като битов клиент се определя този клиент, който купува електрическа енергия за собствена битова консумация, а небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия, която не е за собствени битови нужди и включва производители, клиенти на едро. Посочено е, че разпоредбите на закона разграничават клиентите на енергодружествата на база нуждите, за които ще използват електрическата енергия, поради което не следва да се прилагат критерии относно предназначението на имота. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновани са изводите на административния съд, че цената, на която се фактурира консумираната от потребителя електроенергия, се определя от нуждите, за които се ползва обектът, а не от неговото предназначение. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които /чл. 2, т. 10/ е определен като „битов клиент“, клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, а /съгласно чл. 2, т. 11/ „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. По същия начин са регламентирани посочените термини и в ЗЕ, като в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а в §1, т. 3 за „небитов клиент“ е определен като клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди. Законът преценява като определящи за вида на цената на електрическата енергия нуждите, които тя задоволява, а не видът на обекта, в който се доставя. В конкретния случай обект „офис“ с ИТН 2430401, находящ се на адрес: гр. Стара Загора, [улица], [адрес], може да се ползва за различни цели и начинът на фактическото му ползване ще определи вида на доставяната електрическа енергия, съответно и нейната цена. Както е посочено и по-горе, реално водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на същия, поради което и промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ, каквото е основното възражение в касационната жалба. Въз основа на изложеното, решението на административния съд не страда от касационни пороци на осн. чл. 209, т. 3 АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационните жалбоподатели не се дължат. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответната страна, КЕВР, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева, платими от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,