Определение № 3018 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 201/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба вх. № 10364/25. 08. 2023 г. от П. Й. Д., А. Й. Д., П. Й. И., С. К. Л. и И. К. Л., чрез адв. Н. И. К., за изменение на определение № 2312 от 25. 07. 2023 г. по гр. д. № 201/2023 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските, като бъдат осъдени Г. К. Ч., Д. К. Л., Й. К. К., П. К. Д. и „Салвия Агро“ ЕООД да заплатят на молителите сумата 1200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция. Не е подаден отговор на молбата от жалбоподателите-ответници по иска Г. К. Ч., Д. К. Л., Й. К. К., П. К. Д. и „Салвия Агро“ ЕООД. Не се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК (определението по чл. 288 ГПК е обявено на 25. 07. 2023 г., а молбата по чл. 248 ГПК е изпратена по пощата на 24. 08. 2023 г.) Разгледана по същество, молбата е основателна. С определението по чл. 288 ГПК е оставена без разглеждане подадената от Г. К. Ч., Д. К. Л., Й. К. К., П. К. Д. и „Салвия Агро“ ЕООД касационна жалба в частта й срещу решение № 431 от 3. 11. 2022 г. по в. гр. д. № 752/2021 г. на ОС – Велико Търново в частта му с характер на определение, с която е отменено първоинстанционното решение с характер на определение, с което е прекратено производството по гр. д. № 1784/2020 г. на РС – Горна Оряховица в частта по иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5, вр. чл. 17 ЗЗД и делото е върнато на районния съд за разглеждане на този иск и е прекратено производството по гр. д. № 201/2023 г. на ВКС, 1 г.о., в посочената част. Не е допуснато касационно обжалване на решение № 431 от 3. 11. 2022 г. по в. гр. д. № 752/2021 г. на ОС – Велико Търново в останалите му части. Постановеното от касационната инстанция определение има приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК и съдът дължи произнасяне по претенциите за съдебни разноски. Частичното прекратяване на касационното производство поради недопустимост на касационната жалба и недопускането до касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част ангажира отговорността на жалбоподателите за разноските, направени пред настоящата инстанция от ищците- ответници по касационната жалба П. Й. Д., А. Й. Д., П. Й. И., С. К. Л. и И. К. Л.. Разноските възлизат на 1200 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09. 01. 2023 г., искането за присъждането им е направено своевременно, с молба вх. № 4019/12. 04. 2023 г., изпратена по пощата на 11. 04. 2023 г. Не е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,