Определение № 3215 от 25.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2056/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. №8728/01.04.2024г. на С. С. срещу определение №617/06.03.2024г., постановено по възз. ч. гр. д. №516/2024г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната ѝ жалба против определение на СГС от 11.01.2024г. по гр. дело №14126/2016г. Жалбоподателката моли определението да бъде отменено като недопустимо и незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Счита, че съдът е следвало да събере и служебно данни за проверка на старата им декларация, тъй като положението им след нея не се е подобрило. Твърди, че декларира в НАП доходи от минимална работна заплата, което съдът може да установи чрез справка, а относно здравословното ѝ състояние справка също може да бъде направена, тъй като данните са публични. В заключение се моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, след като съдът събере служебно необходимата му информация. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, установи следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу определение, подлежащо на обжалване. За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното: С определение №617/06.03.2024г., постановено по възз. ч. гр. д. №516/2024г. на Апелативен съд –София, съдът е оставил без уважение частната жалба на С. С. против определение на СГС от 11.01.2024г. по гр. дело №14126/16г., с което молбата на С.С. за освобождаване от държавна такса за частна жалба е била оставена без уважение. За да постанови обжалваното определение Софийският апелативен съд е изложил съображения, че представената по делото от С. С. декларация от 08.02. 2019г. за имущество и доходи не може да обоснове –предвид конкретното си съдържание- освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса в процесния минимален размер от 15.00 лв. Настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно по следните съображения: Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. За да направи извод за материално затруднение на страната, съдът следва да прецени всички законоустановени критерии, посочени в цитираната разпоредба. В тежест на молителя е да представи доказателства за твърдяните от него факти, както и да подаде декларация за имущественото си състояние. Следва да се посочи, че за съда не съществува задължение да извършва служебно справки относно имущественото състояние на лицата при липса на подадена от тях декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК. При представена декларация за имуществено състояние, съдът има право и по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид и непосочени от молителя факти, които са от значение за основателността на искането. При липсата на представени от страната актуална декларация или други доказателства, съдът няма задължение служебно да събира данни относно наличието на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, тъй като установяването на същите е в тежест на молителя. Наличните по делото данни относно притежаваното от молителката имущество, семейното ѝ положение, работоспособната възраст на молителката, която е дипломиран юрист, не могат да обусловят извод, че страната не притежава достатъчно средства да внесе държавна такса в размер на 15. 00 лв., дължима за подадената от нея частна жалба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение