Определение № 190 от 10.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 2477/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. Н. Н., назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответниците Д. Р. и Т. Ш., срещу разпореждане на Софийски апелативен съд, с което е върната подадена от него частна касационна жалба срещу въззивно определение на същия съд, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици. Ищецът „Уникредит Булбанк“ АД не изразява становище. С определение от 22.05.2020 г. Софийски градски съд като първа инстанция е прекратил производството, като е приел, че не е международно компетентен да разгледа предявените искове съгласно чл. 17 вр. чл. 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1215/2012. По частна жалба на ищеца с определение № 1972/14.09.2020 г. Софийският апелативен съд е приел, че съгласно чл. 25, параграф 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012 е налице пророгация на компетентност с оглед уговорката по чл. 17, т. 2 от въведения като основание на исковете договор за банков кредит, поради което е отменил първоинстанционното определение и е постановил връщане на делото за продължаване на производството. На 16.09.2020 г. особеният представител на ответниците е депозирал частна касационна жалба срещу това определение. След проверка по реда на чл. 286 ГПК въззивният съд е приел, че определението не подлежи на касационно обжалване, тъй като не прегражда развитието на производството, поради което е постановил връщане на частната касационна жалба с обжалваното в настоящото производство разпореждане. Частната жалба е основателна. Въззивното определение е постановено в производство по реда на чл. 28 КМЧП за проверка на международната компетентност на българския съд. С оглед изричния текст на чл. 28 КМЧП на касационно обжалване подлежат не само преграждащите производството въззивни определения (с които е прекратено или е потвърдено прекратяване на производството поради отсъствие на международна компетентност), но и непреграждащите, с които се приема да е налице международна компетентност. В този смисъл е формирана и последователна практика на ВКС, напр. ч. т. д. № 846/2012 г. на I т. о., ч. т. д. № 1435/2017 г. на I т. о., ч. гр. д. № 3640/2017 г. на III г. о., ч. гр. д. № 3801/2017 г. на IV г. о., ч. т. д. № 715/2019 г. на I т. о. Въззивното определение следователно подлежи на касационно обжалване, поради което обжалваното разпореждане за връщането му е неправилно и следва да бъде отменено, като делото се върне на въззивния съд за администриране на частната касационна жалба. С тези мотиви съдът