Определение № 1814 от 23.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4010/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Г. Г., [населено място], чрез адвокат М. Ц. - А., срещу определение № 398/15.06.2022 г. по гр. д. № 675/2021 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е изменено решение № 152/17.05.2022 г. по гр. д. № 675/2021 г. на Окръжен съд - Хасково в частта за разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че разноските за съдебно-техническа експертиза, които евентуално се следват на П. Р., са в размер на 200 лева, а не 400 лева, тъй като съдът е определил депозит за внасяне от Д. Р. и П. Р. /по 200 лева за всеки от тях/. Налице е и съществено процесуално нарушение от страна на съда при постановяване на обжалваното определение, тъй като процесуалният представител на М. Г. Г. е получил молбата по чл. 248 ГПК от адвокат С. - пълномощник на П. Р. на 22.06.2022 г., като едноседмичният срок съгласно чл. 248, ал. 2 ГПК изтича на 29.06.2022 г. На 29.06.2022 г. М. Г. е подал отговор на молбата на П. Р., подписан с електронен подпис от адвокат М. Ц.-А.. С определение от 15.06.2022 г. /преди да са получени книжата от М. Г. и преди да е изтекъл срокът за отговор/ съдът е постановил своето определение като е допуснал съществено процесуално нарушение. Не е взел предвид и не е коментирал направените в отговора възражения за преклузия на искането по чл. 248 ГПК, както и за необоснованост на същото. Оспорва се дължимостта на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1 ЗА. Предвид изложеното, моли определението да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че в съдебно заседание на 16.03.2022 г. е назначена съдебно-техническа експертиза, като Д. З. Р. и П. З. Р. са задължени да внесат депозит за вещо лице в размер на общо 400 лева /по 200 лева за всеки един от тях/. П. Р. е внесла общата сума от 400 лева по сметка на Окръжен съд - Хасково, като в списък по чл. 80 ГПК, представен преди последното съдебно заседание, тя е посочила, че претендира платената от нея сума за експертиза, както и адвокатско възнаграждение в полза на адвокат С.. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е осъдил М. Г. да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, но не се е произнесъл относно дължимостта на сумата 400 лева /депозит за вещо лице/. При това положение тази сума следва да бъде присъдена в полза на П. Р. в пълен размер. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правилно въззивният съд е изменил постановеното по делото решение в частта относно разноските, като е присъдил в полза на П. З. Р. сумата от 400 лева /заплатен от нея депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза/. Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Само фактически заплатените от страните разноски подлежат на възмездяване. В процесния случай ответниците по иска Д. З. Р. и П. З. Р. са поискали назначаване по делото на съдебно-техническа експертиза, за което съдът е определил депозит в размер на общо 400 лева /по 200 лева за всеки един от тях/. По делото са представени доказателства за реалното заплащане на целия депозит от страна на П. Р., поради което предвид изхода на спора и потвърждаването на първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС, е възникнало вземане за разноски в размер на посочената по-горе сума. Следва да се посочи, че ответницата е била заинтересована от внасянето на определения от съда депозит в пълен размер, с оглед необходимостта от изготвяне на поисканата експертиза. Обстоятелството, че съдът е определил депозит в размер от по 200 лева за всеки от ответниците, е без значение за отговорността на ищеца за разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че съдът не е взел предвид подадения от него отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК, което е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед обстоятелството, че съдът не е могъл да вземе предвид релевираното в отговора възражение за настъпила преклузия на искането по чл. 248 ГПК. Разпоредбата на чл. 80 ГПК изисква страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи списък на разноските. Санкцията за неизпълнението на това процесуално задължение е преклудирането на правото й да иска изменение на решението в частта му за разноските. В такава хипотеза чл. 80, изр. 2 ГПК предвижда представянето на списъка като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, а неизпълнението му прави молбата недопустима (т. 9 от ТР № 6/06.11.2013 г. ОСГТК на ВКС). Страната следва да представи списъка до приключване на последното заседание в съответната инстанция, а той следва да съдържа извършените пред инстанцията разноски. В случая ответницата П. Р. е представила списък по чл. 80 ГПК в посочения по-горе преклузивен срок, като това обстоятелство е съобразено от съда, постановил обжалваното определение по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Ето защо неизчакването на подадения от ищеца отговор не се е отразило на правилността на постановения акт. Неоснователно е и възражението за недължимост на определения съгласно чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатски хонорар. Молителката П. Р. е поискала решението да бъде изменено, като съдът присъди в нейна полза заплатения от нея депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза. Не е налице искане, нито пък произнасяне в обжалваното определение по изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на въззивното решение във връзка с определения на основание чл. 38, ал. 1 ЗА адвокатски хонорар. Ето защо наведените в тази връзка доводи на жалбоподателя са неотносими. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.