Определение № 212 от 11.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1058/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 1, във връзка с ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Троя 2000“ ЕООД, [населено място] /ответник в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуален представител адв. С. М. срещу определение № 33 от 12.02.2020г. по в. т. дело № 157/2019г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от „Троя 2000“ ЕООД за изменение на решение № 249 от 23.10.2019г. по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че въззивният съд неправилно е определил дължимите разноски – не е съобразил, че за производството по делото в Окръжен съд Варна е заплатено адвокатско възнаграждение в размер 9 900 лв., че това дело е прекратено и впоследствие е образувано ново дело в Окръжен съд Велико Търново, по което е конституирано трето лице помагач, поради което е заплатено ново адвокатско възнаграждение в размер 9 000 лв. Частният жалбоподател поддържа също, че делото в първоинстанционното производство е отлагано многократно, извършвани са няколко експертизи, като всеки път процесуалният представител на „Троя 2000“ ЕООД е пътувал за негова сметка от [населено място] до [населено място] и обратно. Моли определението да бъде отменено и да се присъдят допълнително разноски в размер 6 700,29 лв. Претендира разноски и за настоящото производство. Ответникът „Елитис“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Р. Т. оспорва частната жалба, като излага съображения, че разноските, присъдени на ищцата, са определени правилно от въззивния съд, съобразени са направените от страните възражения за прекомерност, отчетена е фактическата и правна сложност на казуса и извършените от страните процесуални действия и при присъждане на адвокатското възнаграждение на всяка от страните съдът е определил размер, пропорционален на уважената част от въззивната жалба, респективно на отхвърлената й част. Поддържа становище, че независимо, че производството е образувано пред Окръжен съд Варна и впоследствие по компетентност е изпратено до Окръжен съд Велико Търново, първоинстанционното производство е едно, поради което се дължи едно адвокатско възнаграждение. Излага и съображения, че ако ответникът /настоящият частен жалбоподател/ е имал претенции за присъждане на разноски, направени в производството пред Окръжен съд Варна, то е следвало да поиска допълване на определението за прекратяване на производството, което не е направил. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение и определението на Апелативен съд Велико Търново да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на предвидения в чл. 248 ГПК преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявените искове от „Елитис“ ЕООД срещу „Троя 2000“ ЕООД са в размер общо 289 001,28 лв. Исковата претенция е уважена от въззивната инстанция за сумата общо в размер 235 583 лв. заедно с претендираната лихва за забава, считано от 29.12.2016г. до окончателното плащане, а в останалата част за разликата до пълния предявен размер, т. е. в частта за сумата 50 000 лв. е отхвърлен като неоснователен. В първоинстанционното производство ответникът /настоящ частен жалбоподател/ е претендирал присъждане на разноски в размер общо 20 569,70 лв. /9 900 лв. - адвокатско възнаграждение по гр. дело № 415/2017г. на Окръжен съд Варна, 9 000 лв. - адвокатско възнаграждение по гр. дело № 194/2017г. на Окръжен съд Велико Търново, 669,79 лв. - възнаграждение за вещи лица/, а във въззивното производство – разноски в размер общо 19 000 лв. /9 500 лв. - за отговор на въззивната жалба на „Елитис“ ЕООД, и 9 500 лв. - за отговор на въззивната жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/. Ищецът е релевирал възражение по отношение на едното от претендираните адвокатски възнаграждения в съдебно заседание на 02.10.2018г. в първоинстанционното производство и за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК в съдебно заседание на 18.09.2019г. във въззивното производство. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че се дължат адвокатско възнаграждение в размер 9 900 лв. за производството пред Окръжен съд Варна, което е прекратено, и адвокатско възнаграждение в размер 9 000 лв. за производството по новообразуваното дело в Окръжен съд Велико Търново. Обстоятелството, че производството по гр. дело № 415/2017г. на Окръжен съд Варна е прекратено по възражение на ответника за липса на местна подсъдност и делото е изпратено за разглеждане на местно-компетентния съд, поради което е образувано гр. дело № 194/2017г. на Окръжен съд Велико Търново, не обосновава извод за наличие на две отделни искови производства, по които е проведена различна защита. Правните последици при прекратяване на производството поради липса на местна подсъдност и изпращане на делото на местно-компетентния съд се изразяват в продължаване на делото за разглеждане по същата искова молба от компетентния съд, висящността се запазва, считано от датата на подаване на исковата молба, извършените от ненадлежния съд процесуални действия се запазват, включително и материалноправните последици на предявения иск. Определението по чл. 118, ал. 2 ГПК не слага край на делото, исковото производство по подадената искова молба продължава пред компетентния съд, поради което се дължи едно адвокатско възнаграждение. Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател, че за въззивното производство следва да му бъдат заплатени от „Елитис“ ЕООД адвокатски възнаграждения общо 19 000 лв. /2 х 9 500 лв./ за защита по въззивната жалба на ищеца и въззивната жалба на третото лице помагач, тъй като осъществената защита пред въззивната инстанция е по предявените искове. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК, третото лице помагач дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. В настоящия случай обаче в депозираната пред Апелативен съд Пловдив молба по чл. 248 ГПК ответникът „Троя 2000“ ЕООД не е направил искане за изменение на решението в частта за разноските в посочения смисъл. Заявеното искане по чл. 248 ГПК е само по отношение на заплатеното от „Троя 2000“ ЕООД адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство /по гр. дело № 415/2017г. на Окръжен съд Варна и гр. дело № 194/2017г. на Окръжен съд Велико Търново/ и присъдените в полза на „Елитис“ ЕООД и в тежест на „Троя 2000“ ЕООД разноски в размер 32 659,80 лв. Дори ако се приеме, че ответникът по иска и процесуалният му представител адв. С. М. в първоинстанционното производство са уговорили първоначално адвокатско възнаграждение в размер 9 900 лв., което впоследствие е увеличено с още 9 000 лв., т. е. общият уговорен размер е 18 900 лв., а във въззивното производство първоначалното адвокатско възнаграждение в размер 9 500 лв. е увеличено с още 9 500 лв. /общо в размер 19 000 лв./, то в този случай изводът на въззивния състав, че заплатеното от ответното дружество адвокатско възнаграждение /18 900 лв. за първоинстанционното производство и 19 000 лв. за въззивното производство/ следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност с оглед направените от ищеца възражения, е правилен. Минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно цената на исковете общо в размер 289 001,28 лв. е 7 310,03 лв. /3 520 лв. + 2% от 189 001,28 лв./. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото правилно въззивният съд е определил, че справедливият размер на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение е 9 600 лв. за една съдебна инстанция или общо за двете инстанционни производства в размер 19 200 лв. Доводът на частния жалбоподател, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, тъй като делото в първоинстанционното производство е отлагано многократно, извършвани са няколко експертизи, като всеки път процесуалният представител на „Троя 2000“ ЕООД е пътувал за негова сметка от [населено място] до [населено място] и обратно, е неоснователен. Въззивният съд правилно е отчел фактическата и правна сложност на делото, неговата продължителност, поради което не е определил като съответен минималния размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004г. Ако са направени разноски за пътуване от [населено място] до [населено място] и обратно, то ответното дружество е имало възможност да представи съответните доказателства и да ги претендира на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но същите не представляват възнаграждение за осъщественото процесуално представителство. Предвид заплатените възнаграждения за вещи лица в размер 669,79 лв. и отхвърлената част на исковата претенция, се налага извод, че дължимите на ответника „Троя 2000“ ЕООД разноски съобразно отхвърлената част на иска са в размер 3 437,66 лв., изчислени по формулата (50 000 лв. х 19 869,79 лв.): 289 001,28 лв. Присъдените с решението на „Троя 2000“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски са в размер 3 636.38 лв., но доколкото не е подадена молба по чл. 248 ГПК от ищцовата страна за изменение на решението в тази му част, въззивната инстанция не е изменила решението и е оставила без уважение молбата на ответника /настоящ частен жалбоподател/ по чл. 248 ГПК. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение на Апелативен съд Велико Търново е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение