Решение № 340 от 5.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 137/2009 г.

Решение № 340 от 5.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 137/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Допуснато е разглеждане на касационната жалба на М. С. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр. д. № 663/08 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Прието е, че същественият за спора материално правен въпрос: спазена ли е предписаната от закона нот. форма за действителност на процесния договор за продажба, и свързаните с него процесуални: изпълнени ли са изискванията на чл. 475 от ГПК, отм. при извършване на нот. акт, са от значение за точното прилагане на закона. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответниците по жалба Ю. Г., Г. Й. и Г. Й. я оспорват като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея оплаквания за неправилност на въззивното решение: С решението е отхвърлен искът на касатора срещу ответниците за признаване нищожността на нот. акт № 86/26.10.07 г., оформил сключения между наследодателя на ищеца К. Ф., поч. на 10.11.07 г., и ответницата Й/ през време на брака й с ответника/ договор за продажба на 4/6 ид. ч. от недвижим имот - апартамент в гр. К., на осн. чл. 472, вр. с чл. 475 от ГПК, отм.. Прието е, че при презумптивната доказателствена сила на удостовереното в акта относно начина на извършването му, и събраните доказателства не се установява да са нарушени императивните изисквания на чл. 475 от ГПК, като основание за нищожност на акта и на оформения с него договор. Изводите на въззивния съд са необосновани и незаконосъобразни: предявен е, както е приел в мотивите си и ОС, иск за признаване нищожност на договора за продажба на притежаваните от наследодателя на ищеца ид. части от апартамент, поради липса на предписаната от закона нот. форма за действителност - чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, при нищожност на нотариалния акт по чл. 472, вр. с чл. 475 от ГПК. Твърди се, че актът не е прочетен от нотариуса на участващите лица - чл. 475, ал. 1, и продавачът като лице по чл. 475, ал. 2 от ГПК/ с недъгавост от силен тремор на ръцете/ не е положил отпечатък от палеца си пред него. Тези твърдения се установяват от данните по делото - към сключване на договора продавачът бил болен и на легло; затова не се явил в кабинета на нотариуса, а бил посетен от него в дома си, където нотариусът / според показанията му като свидетел/ се уверил в самоличността и дееспособността на продавача и желанието му да отчужди имота. Удостовереното в акта и потвърдено от нотариуса като свидетел полагане на отпечатъка от палец пред него, след прочитане на акта, обаче, се опровергава от всички други данни по делото - служителката при нотариуса К. сочи, че когато нотариусът посетил дома на продавача, нот. акт още не бил изготвен. Тя занесла изготвения нот. акт в дома на продавача след като нотариусът вече си бил тръгнал, уверила се във волята му да прехвърли имота на внучката си / отв. Йовова/ и снела отпечатъка от палеца му върху акта. Същото сочат и отбелязаните в акта като свидетели на полагането на отпечатъка К. и П. Докато те били в дома на продавача и при снемане на отпечатъка от палеца му нотариусът не присъствал - актът прочела "жена от нотариалната кантора" /св. Коларова/. След това актът бил подписан и от купувачката и жената от кантората го взела и си отишла. При така установеното от присъстващите на извършване на акта свидетели, процедурата по чл. 475, ал. 1 и 2 от ГПК, отм. е нарушена: актът / със съдържащите с в него волеизявления за сключване на договора/ не е прочетен на участващите в него от нотариуса, нито продавачът го е одобрил пред него, с полагане на отпечатък от палеца си. Разпоредбата е императивна и нарушението води до нищожност на нотариалното действие на осн. чл. 472 от ГПК. Следващата от това нищожност на договора за продажба на 4/6 ид. ч. от имота следва да се признае по предявения иск с пр. осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Въззивното решение, с което е отхвърлен искът с пр. осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, за признаване нищожност на договора за продажба на 4/6 ид. ч. от имота от продавача К. Ф. на купувачката Й., е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за уважаване на иска. Затова ВКС на РБ, трето гр. о.