Определение № 8622 от 04.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8668/2025 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Съвета за електронни медии (СЕМ), подадена чрез представляващия председател С. Велева, против определение № 1454 от 12.08.2025 г. по адм. дело № 850/2025 г. на Административен съд София - област (АССО), в частта му с която е спряно разпореденото предварително изпълнение от СЕМ в т. 2 на постановено от него решение № РД-05-69/15.07.2025 г. по т. 1, до влизане в сила на решението по адм. дело № 850/2025 г. на АССО. Частният жалбоподател счита атакуваната част от определението на съда за неправилна поради нарушение на материалния закон и иска отмяната й. Излага подробни доводи за наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК и оспорва изводите на АССО за липсата им. Ответниците - И. Д. В. и Е. И. К. представят отговори на частната жалба, в които по изложени съображения пледират за отхвърлянето й. Върховният административен съд, в настоящия си състав, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е допустима. Разгледана по същество, след извършена на основание чл. 218, ал. 2, вр. чл. 236 АПК служебна проверка на определението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, частната жалба е основателна по различни от посочените в нея основания. Производството по адм. дело № 850/2025 г. на АССО е образувано по жалба на И. В., против решение № РД-05-69/15.07.2025 г. на СЕМ, с което по т. 1 е прекратена на процедурата за избор на генерален директор на Българската национална телевизия, обявена от СЕМ с решение № РД-05-39/05.05.2022 г. Освен това в т. 2 на решение № РД-05-69/15.07.2025 г. е разпоредено предварително изпълнение на т. 1 от него на основание чл. 60, ал. 1 АПК. С жалбата си освен отмяна на решение № РД-05-69/15.07.2025 г., И. В. е поискала от съда на основание чл. 166, ал. 2 АПК да спре допуснатото от органа предварително изпълнение. Към адм. дело № 850/2025 г. на АССО е присъединено адм. дело № 864/2025 г., образувано по жалба на Е. К. срещу същото решение № РД-05-69/15.07.2025 г. Съгласно представените с писмения отговор по частната жалба от И. В. решения на Върховния административен съд (ВАС) и след извършена проверка по тях се установява, че адресатите на акта - И. В. и Е. К., на основание чл. 60, ал. 5 АПК са обжалвали допуснато предварително изпълнение на административния акт. По тези жалби пред АССО са били образувани две дела - адм. дело № 814/2025 г. и адм. дело № 820/2025 г. С постановени по тях определение № 1059/01.08.2025 г. и определение № 1063/01.08.2025 г. е отменено разпореждането на СЕМ с което е допуснато предварително изпълнение на решение № РД-05-69/15.07.2025 г. Двете определения са били обжалвани от СЕМ пред ВАС, като с определение № 8486 от 15.08.2025 г. по адм. дело № 8077/2025 г. и определение № 8490 от 15.08.2025 г. по адм. дело № 8078/2025 г. са били окончателно оставени в сила от последната инстанция. След произнасянето на ВАС по адм. дело № 8077/2025 г. и адм. дело № 8078/2025 г., по искането на И. В. за спиране на основание чл. 166, ал. 2 АПК на предварителното изпълнение, АССО се е произнесъл с обжалваната част на определението по адм. дело № 850/2025 г. С нея искането е разгледано по същество и е спряно разпореденото предварително изпълнение от СЕМ в т. 2 на постановено от него решение № РД-05-69/15.07.2025 г. по т. 1, до влизане в сила на решението по делото. При така установеното настоящият съдебен състав намира, че определението е недопустимо в обжалваната част по следните съображения: Според чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При тази законова регламентация, за да се произнесе съдът по реда на чл. 166, ал. 2 АПК по същество на искането, е необходимо да е влязло в сила разпореждането, с което е допуснато предварителното изпълнение на административния акт. В случая това не е било така, защото разпореждането е било обжалваното в производствата по адм. дело № 814/2025 г. и адм. дело № 820/2025 г. на АССО. С постановените по тези дела определение № 1059/01.08.2025 г. и определение № 1063/01.08.2025 г. е отменено допуснатото предварително изпълнение на административния акт. Отмяната му е оставена в сила с определение № 8486 от 15.08.2025 г. по адм. дело № 8077/2025 г. и определение № 8490 от 15.08.2025 г. по адм. дело № 8078/2025 г., двете на ВАС. АССО, постановил определение № 1454 от 12.08.2025 г. по адм. дело № 850/2025 г. и оспорената му част, се е произнесъл преди постановяването на определенията от ВАС, когато въпросът все още не е бил окончателно разрешен. Адресатът на акта И. В. неправилно е поискала спиране на предварителното изпълнение на административния акт, без разпореждането за допускането му да е влязло в сила. Тези порочни процесуални действия предпоставят недопустимост на определението в обжалваната му част. С нея съставът на АССО се е произнесъл по същество по разпореждане, което не е било влязло в сила и е било отменено впоследствие. Искането, по което се е произнесъл съдът по адм. дело № 850/2025 г. е било без предмет, тъй като не е имало влязло в сила разпореждане, с което да е допуснато предварително изпълнение на административния акт, както изисква чл. 166, ал. 2 АПК. Затова искането за спиране предварителното изпълнение на административния акт е било процесуално недопустимо и първоинстанционният съд е следвало да го остави без разглеждане и да прекрати производството по него. Като не е направил това, той е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено и вместо него да бъде постановено друго определение, с което искането да бъде оставено без разглеждане и да бъде прекратено производството по него. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, вр. чл. 236 и чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав