Определение № 369 от 17.07.2024 г. на ВКС по н. д. № 664/2024 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане № 2047 от 15.07.2024, по НЧД № 3643/24 по описа на Софийски градски съд, е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за местна подсъдност с Окръжен съд, Пазарджик. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано като НЧД № 460/24 по описа на Окръжен съд, Пазарджик, на основание ЗПИИАКОРНФС, по искане на Република Австрия за изпълнение на финансова санкция, наложена на физическото лице С. В. Б., с адрес Република България, [населено място], [улица]. След изискана от съда справка от НБД „Население“, че лицето има постоянен адрес в [населено място], [улица], и настоящ адрес: /държава/, с определение № 263 от 10.06.2024 г, състав на Окръжен съд, Пазарджик, е приел, че местоживеенето на засегнатото лице не е установено, поради което делото следва да бъде разгледано от Софийски градски съд. Изложеното становище е послужило като основание за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на Софийски градски съд, на основание чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС. В Софийски градски съд е образувано НЧД № 3643/24. С разпореждане № 2047 от 15.07.2024 г, по НЧД № 3643/24, съдията-докладчик е посочил, че въпросът за местната подсъдност е решен неправилно, доколкото санкционираното лице има известен адрес в [населено място], [улица], на който не е търсено. Поради изложеното, Софийски градски съд е отказал да приеме делото по подсъдност, прекратил е съдебното производство, повдигнал е спор за местна подсъдност с Окръжен съд, Пазарджик, и е изпратил делото на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Софийски градски съд, по следните съображения: Съгласно чл. 31, ал. 3 вр. чл. 15, ал. 5 ЗПИИАКОРНФС, делото е подсъдно на съда, в чийто район се намира местожителството или обичайното пребиваване на физическото лице. В случая, по делото е посочен адрес на територията на страната, който е [населено място], [улица], на който адрес лицето не е търсено. Преди да прави извод относно местоживеенето на лицето съдът е задължен да го призове от известния адрес и в зависимост от това: дали призовката е получена от адресата или не, респективно, по какви причини, да прави заключение относно неговото местоживеене. В случая, изводът на Пазарджишкия окръжен съд, че лицето няма местоживеене в страната, е направен преждевременно, доколкото това обстоятелство не е изяснено по съответния процесуален ред / чрез изпращане на призовка до известния адрес, респективно, чрез призоваване чрез ОЗ „Охрана“ или Кметството на населеното място /. При това положение, доколкото по делото фигурира адрес в [населено място], делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Окръжен съд, Пазарджик. С оглед на изложеното, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Софийски градски съд, а делото следва да бъде изпратено на Окръжен съд, Пазарджик. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО,