Определение № 6584 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5502/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. Й. С., [ЕГН], с адрес гр. София, [жк], [адрес], против Определение № 8320 от 02.03.2026 г., постановено по адм. д. № 9990/2025 г. по описа на Административен съд София-град, II отделение, 29 състав. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на С. Й. С. срещу Заповед № РПД25-РД48-9/01.08.2025 г. на кмета на Столична община, район „Подуяне“, с която на основание чл.65, ал.2 ЗОС и чл.34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община е наредено да се изземе самостоятелен обект с [идентификатор], представляващ апартамент № 52, находящ се в гр. София, [жк], [адрес], състоящ се от една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, частна общинска собственост, както и е прекратил производството по делото поради просрочие на оспорването. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за процесната заповед и че срокът за обжалване не е започнал да тече от датата, приета от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – кметът на Столична община, район „Подуяне“, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба като неоснователна и моли определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на С. Й. С. срещу Заповед № РПД25-РД48-9/01.08.2025 г. на кмета на район „Подуяне“. Съгласно съдържащото се в административната преписка отбелязване върху процесната заповед същата е връчена лично на жалбоподателя на 05.09.2025 г., като получаването е удостоверено с положен от него подпис. Жалбата срещу административния акт е подадена директно до съда на 23.09.2025 г. При тези фактически данни първоинстанционният съд е приел, че 14-дневният срок за оспорване по чл.149, ал.1 АПК е започнал да тече на 06.09.2025 г. и е изтекъл на 19.09.2025 г., поради което подадената на 23.09.2025 г. жалба е просрочена. Настоящият съдебен състав споделя изцяло този извод. Съгласно чл.65, ал.4 ЗОС заповедта за изземване на общински имот подлежи на обжалване по реда на АПК. Разпоредбата на чл.149, ал.1 АПК предвижда, че индивидуалните административни актове могат да се оспорват в 14-дневен срок от съобщаването им. Този срок е преклузивен, поради което изтичането му погасява правото на съдебно оспорване. Спазването на срока за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът следи служебно във всяка фаза на производството. От доказателствата по делото се установява, че административният акт е бил надлежно връчен лично на жалбоподателя на 05.09.2025 г. В хода на производството пред първоинстанционния съд на жалбоподателя са били дадени двукратно указания да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, че е узнал за акта на по-късна дата и че жалбата е подадена в срок. С определение № 41561 от 11.12.2025 г. съдът е указал на жалбоподателя да ангажира доказателства относно срочността на жалбата. Поради представяне на неподкрепено с доказателства твърдение, че оспорената заповед е връчена на 11.09.2025 г. в присъствието на свидетел, с разпореждане № 2530/21.01.2026 г. му е предоставена допълнителна възможност да установи твърдените от него обстоятелства. Въпреки дадените указания такива доказателства не са били представени. Останали са недоказани твърденията, че жалбоподателят е получил процесната заповед на 11.09.2025 г. при посещение в районната администрация, а не на посочената в нея дата - 05.09.2025 г. Съгласно трайната практика на Върховния административен съд, удостоверяването на връчването с подпис на адресата представлява официално удостоверително изявление, което се ползва с материална доказателствена сила до доказване на противното. При липса на доказателства, оборващи удостоверените обстоятелства за датата на връчване на заповед № РПД25-РД48-9/01.08.2025 г. на кмета на район „Подуяне“, съдът е длъжен да приеме, че връчването е извършено на посочената в административния акт дата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че срокът за обжалване е започнал да тече от 06.09.2025 г. и е изтекъл на 19.09.2025 г. Жалбата е подадена на 23.09.2025 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок. Обжалваното определение е постановено след пълно и обективно обсъждане на относимите доказателства и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Не се установяват твърдените в частната жалба пороци, които да обуславят неговата отмяна. С оглед изхода на настоящото производство, искането на ответника за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи. В полза на Столична община следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро. Водим от горното и на основание чл.236 във връзка с чл.229 и сл. АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,