Определение № 4321 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2025 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано по молба с вх. № 13659/21.07.2025 г. по регистъра на ВКС (п. клеймо от 18.07.2025 г.), подадена от адв. Б. Д. – пълномощник на И. Г. С. и Г. Ф. Д., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3665 от 14.07.2025 г. в частта за разноските. Със същото в производство по чл. 274, ал. 2 ГПК е потвърдено определение № 1296 от 18.03.2025 г. по гр. д. № 968/2025г. на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на С. Г. С. с правно основание чл. 304 ГПК, подадена на 15.01.2025 г. - за отмяна на влязло в сила решение № 262185 от 30.06.2022 г. по гр. д. № 2505/2016 г. на Софийски градски съд (СГС). Иска се присъждане в полза на процесуалния представител на посочените ответници в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата (ЗАдв.) за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие в производство – по 1 000 лв. за всеки един от тях. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от насрещната страна. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 3665 от 14.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2407/2025 г. на ВКС, III г.о., настоящият състав е потвърдил определение № 1296 от 18.03.2025г. по гр. д. № 968/2025г. на ВКС, III г.о., с което молбата на С. С. от 15.01.2025 г. с правно основание чл. 304 ГПК - за отмяна на влязло в сила решение № 262185 от 30.06.2022 г. по гр. д. № 2505/2016 г. на СГС, е оставена без разглеждане като недопустима. В определението, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК липсва произнасяне по искането, направено с отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК, подаден от насрещните страни И. С. и Г. Д. чрез адв. Д., за присъждане в полза на последния на възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъществената на страната в производството безплатна адвокатска услуга. Към отговора са представени и два броя пълномощни с договори за правна защита и съдействие, и двата от 17.06.2025 г., в които всеки от посочените ответници е договорил с адв. Д. предоставянето на безплатна правна помощ в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, като същевременно е посочен размер от по 1 000 лв. на адвокатското възнаграждение. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения. Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен изход по спора, което тя може да упражни във всяка инстанция, в която производството по делото приключва. По правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал безплатна правна помощ на страната, има право на адвокатско възнаграждение, стига отговорността за разноските да бъде възложена на насрещната страна. Възникването на горното право на адвоката в очертаната хипотеза се свързва с две предпоставки: оказване на безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и реализиране на отговорността за разноски в тежест на насрещната страна. Те в случая са осъществени – частната жалба на С. е оставена без уважение и обжалваното прекратително определение на предходния състав на ВКС е потвърдено; предоставена е правна помощ на насрещната по жалбата страна при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. и е налице основание за ангажиране отговорността за разноски на жалбоподателя. Относно размера на дължимия адвокатски хонорар следва да се съобрази правилото на чл. 7, ал. 1, т. 7, предл. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, определящо, че когато частната жалба е срещу определение, преграждащо развитието на производството се присъжда 1/2 от размера на възнаграждението за една инстанция, от една страна и от друга – решението на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и формираната във връзка с прилагането му практика на ВКС (напр. определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о.), че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на възнагражденията за адвокатски труд подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, развило се по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК (отчита се ниската стенен на сложност) и обстоятелството, че обемът на извършената работа (т.е. защитата на ответниците И. С. и Г. Д. по подадената частна жалба срещу преграждащото определение на предходния състав на ВКС) се изразява в депозиран отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК от адвокат – пълномощника, настоящият състав намира, че на адвокат Д. се дължи адвокатско възнаграждение за предоставената в това производство безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в общ размер от 700 лв., което да му се присъди. В този смисъл следва да се допълни определение № 3665 от 14.07.2025 г. по настоящото дело в частта за разноските. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.