Решение № 16123 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2012 г.

Решение № 16123 от 17.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4202/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Домът със слънчогледите-Георги Стоянов" чрез процесуалния си представител адв. Светослава Хаджиева срещу решение № 74/13.01.2012 г., постановено по адм. дело № 745/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА № 1601003049/01.12.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 88/31.01.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за задължения за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 011,31 лв. и лихва от 653,02 лв. и за 2008 г. в размер на 2 019,31 и лихва от 210,24 лв., както и за определените вноски по ДОО като самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 468,77 лв. и лихва от 355,27 лв. и за 2008 г. в размер на 541,20 лв. и лихва от 310,79 лв., за определените вноски за здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 132,66 лв. и лихва от 58,36 лв. и за 2008 г. в размер на 158,40 лв. и лихва от 49,77 лв., за определените вноски за допълнително задължително осигуряване (УПФ) като самоосигуряващо се лице за 2007 г. в размер на 110,55 лв. и лихва от 83,69 лв. и за 2008 г. в размер на 132 лв. и лихва от 75,81 лв., за определените вноски за ДОО като осигурител за 2007 г. в размер на 579,36 лв. и лихва от 500,51 лв. и за 2008 г. в размер на 966,38 и лихва от 579,41 лв., за определените вноски за здравно осигуряване като самоосигурител за 2007 г. в размер на 417,04 лв. и лихва от 83,37 лв. и за 2008 г. в размер на 477,10 лв. и лихва от 145,35 лв., за определените вноски за ДОО (УПФ) като самоосигурител за 2007 г. в размер на 237,29 лв. и лихва от 178,01 лв. и лихва за 2008 г. от 83,92 лв., за определените вноски за фонд ГВРС като осигурител за 2007 г. в размер на 48,06 лв. и лихва от 24,80 лв. и за 2008 г. в размер на 1,57 лв. и лихва от 12,08 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че правилно е извършена ревизията по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като твърди, че през 2007 г. и 2008 г. не е извършвал търговска дейност в Дома на слънчогледите (дом за стари хора) и затова не е следвало да подава годишна данъчна декларация (ГДД). Твърди, че в съдебното производство е доказал, че и през двете ревизирани години в дома са били настанени само негови близки и роднини, от които той не е реализирал доходи. Оплаква се, че съдът не е обсъдил представените още при първоначалната ревизия нотариални актове № 189/02.09.2003 г., № 178/18.05.2007 г. и № 76/04-09.2007 г. за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, поради което излага доводи, че по отношение на лицата, които са му прехвърлили недвижими имоти изпълнява гражданско задължение, а не търговска дейност по отношение на тях. При необсъждане на всички доказателства, включително и цитираните нотариални актове касатора твърди, че съдът освен, че е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила е постановил и едно необосновано решение. Неправилно е извършено облагането по аналог въз основа на данните на Дома за възрастни хора с физически увреждания в с. Езерово и Дома за стари хора със заболявания "Елпида". Не е налице според касатора и съобразяване с обстоятелството по чл. 122, ал. 2, т. 3 ДОПК, както и не са обсъдени представените от него 3 бр. договори за банкови заеми. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Хаджиева. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за частична основателност на касационната жалба, тъй като съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необсъждайки представените по делото нотариални актове за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане във връзка с възраженията на касатора, че не е извършвал търговска дейност през ревизираните периоди. В същото време прокурорът е изложил доводи, че са били налице условията за провеждане на ревизия по чл. 122 ДОПК, поради факта, че касаторът е имал назначени лица и е следвало да извършва за тях осигурителни плащания. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че правилно ревизията на жалбоподателя е проведена по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ДОПК, предвид, че е бил регистриран като едноличен търговец, както и има регистрация от 24.07.2006 г. като лице, предоставящо социални услуги и да развива социална дейност, но не е подавал ГДД за ревизираните 2007 г. и 2008 г. Съдът е приел, че лицето е имал назначени по трудов договор лица, но не е водил никаква счетоводна отчетност, като няма и данни през ревизираните периоди да е подавал декларации за прекъсване на дейността. Съдът е приел, че правилно приходните органи са определили облагаемият доход на едноличния търговец за 2007 г. в размер на 9 048 лв. и след приспадане на осигурителните вноски 8 336,02 лв., а за 2008 г. доходът е в размер на 13 020 лв., като след приспадане на осигурителните вноски е 12 112,80 лв. Според съда приходните органи са обсъдили всички относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК и при приетия леглови капацитет на едноличния търговец са приети средни приходи и разходи, предвид облагането по чл. 122 ДОПК. Съдът е изложил мотиви, че определянето на данъчната основа, респ. дължимите данъци и вноски по чл. 122 ДОПК е последица от неправомерното поведение на жалбоподателя поради липса на счетоводна отчетност, поради което не може и с точност да се определят данъчната основа и дължимия данък по материалния закон, а само да максимално близките до действителните. Съдът е обсъдил, че жалбоподателят е ангажирал само свидетелски показания - Румяна Бъчварова, която живее на съпружески начала с брат му Румен и те не опровергават констатациите на ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Относно възражението, че не са взети предвид взетите заеми, съдът е изложил мотиви, че заемът при връщането му не представлява приход, респ. разход и затова не следва да се взема предвид при определяне на данъчната основа за облагане. Според съда ако се приеме, че тезата на жалбоподателя е правилна, то органите по приходите са могли да приемат за приходи от дейността пазарната цена на получените срещу задължение за издръжка и гледане недвижими имоти, което би довело до увеличаване на данъчната основа и дължимия данък, но това не е сторено. Относно осигурителните вноски съдът е обсъдил и приел, че те правилно са определени с ревизионния акт, тъй като жалбоподателят е бил задължен за своите като самоосигуряващо се лице и за назначените от него лица по трудови правоотношения като осигурител. За неоснователни са приети от съда възраженията на жалбоподателя, че за част от процесните периоди не е разполагал със средства и затова не е изплащал работни заплати, тъй като тези вноски се дължат, независимо от наличието или липсата на средства за заплати, предвид че няма данни дейността му да е прекъсвана. Обжалваното решение е правилно постановено. Няма спор между страните по делото, че касаторът ЕТ "Домът със слънчогледите - Георги Стоянов" освен регистрацията си по ТЗ с решение от 14.07.2006 г. е имал и регистрация за осъществяване на социални услуги, за което са представени по делото удостоверения № 1620/24.07.2006 г. и № 1621/24.07.2006 г., която дейност е осъществявал в собствената си къща. Не се оспорва и обстоятелството, че касаторът е назначил в дома за стари хора лица по трудови правоотношения - 13 бр. договори, за които са подадени уведомления до НАП и Инспекцията по труда. Установено е също така, че проведената на касатора ревизия е повторна след отмяна на предходен ревизионен акт с решение № 400/07.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. Оплакванията на касатора се свеждат до това, че не е следвало ревизията да се извърши по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 4 ДОПК и неправилно съдът бил приел обратното. При наличие на регистрация по ТЗ като едноличен търговец и удостоверения за регистриране на извършване на социална дейност по отглеждане на стари хора, законосъобразни са изводите на съда, че касаторът е осъществявал търговска дейност, свързана с извършване на социални услуги. Неоснователно касаторът се оплаква, че през 2007 г. и 2008 г. той е не е осъществявал посочената дейност поради липса на средства и че в дома са били настанени неговата майка, брат му, на когото е настойник и още две лица, като всичките са му прехвърлили своите недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане. Правилно и приходните органи и съда са приели, че ревизията по чл. 122 ДОПК, която е ревизия по аналог се провежда в случаите, когато се установят материалноправните предпоставки по ал. 1 на същата правна норма. При установени за безспорни обстоятелствата за регистрация по ТЗ и за извършване на социални дейности по отглеждане на стари хора, не може да се възприеме за основателен довода на касатора, че в дома е отглеждал само свои близки, които са му прехвърлили недвижимите си имоти срещу задължение за издръжка и гледане, не означава, че дейността на дома не е била във връзка с извършените регистрации. При неподаване на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за двете ревизирани години и при регистриране на уведомления по чл. 62 КТ за назначени 13 лица на трудов договор в дома за стари хора, законосъобразен е извода на съда, че е осъществявана дейността, за която касаторът е имал регистрация. Липсата на водена каквато и да е било счетоводна отчетност, както и по обясненията на касатора макар за кратко време да е имал назначен счетоводител, както и неподаването на ГДД, правилно е обусловило органите по приходите да извършат ревизия по реда на особените случаи, т. е. по аналог. В този смисъл правилно съдът е обяснил в решението си разликата между ревизията по чл. 122 ДОПК и тази по общия ред. След като касаторът е станал причина с поведението си да се извърши ревизия не по общия ред, а по аналог, то тогава и данъчната основа, респ. и данъкът не се изчислява по приложимия материален закон, а приблизително, при изследване на всички относими обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК, така че да се постигне максимално реална облагаема данъчна основа, върху която да се изчисли и данъчното задължение в случая по чл. 48 ЗДДФЛ. В тази връзка неоснователно е оплакването му, че съдът не е санкционирал установеното от приходните органи облагане по аналог, като са взети приходите и разходите в подобен дом за стари хора - "Елпида". При неустановяване от касатора пред ревизията какъв е бил броят на старите хора, които са пребивавали в дома през 2007 г. и 2008 г., неоснователно е и оплакването, че в дома е отглеждал само свои близки и роднини и затова отношенията с тях не били по повод търговската му дейност, а гражданскоправни. Ако това е било така, то касаторът не е обяснил по правдив начин защо през 2007 г. е назначил 13 лица на трудови договори в дома за стари хора и е подал уведомления по чл. 62 КТ до съответните институции. Затова като не е кредитирал свидетелските показания, съдът не е извършил нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като тези показания не кореспондират със събраните писмени доказателства по повод работещите на трудов договор лица в дома. Правилно е прието в обжалваното съдебно решение, че ако приходните органи са взели предвид нотариалните актове за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, то е следвало да включат в данъчната основа за облагане стойността на тези договори общо в размер на 20 172,70 лв., оформени чрез нотариалните актове като приходи и съответните срещу тях разходите, които са по отглеждането на старите хора. Затова и съдът не е допуснал нарушения, като не е кредитирал тези договори. По същия начин съдът правилно е извършил преценка на договорите за банкови заеми, тъй като при връщането им те не се превръщат в приходи, тъй като срещу тях не се формират разходи. При неводене на счетоводство, каквото е задължението на всеки един едноличен търговец и неосчетоводяване на приходи и разходи от дейността на дома за стари хора, правилно е извършено облагането по аналог и възприемайки го първоинстанционният съд, решението му не страда от сочените от касатора пороци. Правилно е решението и в частта за осигурителните вноски за ревизираните периоди. Законосъобразни са изводите на съда, че неизплащането на работни заплати на назначените в дома, не освобождава осигурителя по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО от заплащане на осигурителни вноски. Освен това правилно съдът е счел, че при липса на писмени доказателства за прекъсване на дейността, каквито твърдения се излагат от касатора, че не е извършвал посочените социални дейности, то и осигурителните вноски на наетите от него лица са дължими. Дължими са и вноските на едноличния търговец като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 1 КСО. Освен това ревизията е установила, че касаторът е подавал декларации съобразно изискванията на Наредба № Н-8/29.12.2005 г. - обр. 1 и обр. 6, касателно съдържанието, редът, начинът за събиране и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените от тях лица, осигурителни каси, както и от самоосигуряващите се лица за държавното обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и облагаемия доход и данъка за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ. Затова и в тази част решението не страда от пороците, които касаторът поддържа. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че не са налице отменителните основания, на които се позовава касатора и решенето като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,