Определение № 1093 от 10.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 696/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от К. Г. С. от гр. София, [жк] срещу Определение № 23568 от 14.11.2024 г. на Административен съд – София-град, по административно дело № 4963/2024 г. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане искането на К. С. за възобновяване на административнонаказателното производство по издаване на електронен фиш серия К № 5838449 на СДВР и прекратява производството по делото. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен изводът на съда, че тя на 01.02.2024 г. е получила писмо от Главна дирекция „Национална полиция“, съдържащо информация за горепосочения електронен фиш, тъй като информацията кога и по какъв начин ѝ е връчен, е получила едва на 07.05.2024 г. Счита, че именно от последната дата следва да се отчита срока по чл. 71, т.3 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и спрямо нея същият не е изтекъл, което прави изводът на съда за обратното неправилен. Моли съда да отмени обжалваното определение, а по същество да възобнови административнонаказателното производство. Ответникът по частната жалба - СДВР не ангажира становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От фактическа страна се установява: На 29.04.2022 г. на К. Г. С. като собственик на лек автомобил марка Хонда ЦР В с рег. № [рег. номер] е издаден електронен фиш серия К № 5838449 за нарушение за скорост (чл. 21, ал.1 вр. чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 и 1, т.5 от Закана за движението по пътищата), установено с автоматизирано технически средство, извършено на 27.04.2022 г. в 21:06 ч в гр. София по Околовръстен път до № 257, посока от ул. бизнес пак „София“ към бул. Св. Климент Охридски. К. С. няма информация за издадения фиш до 01.02.2024 г. когато получава писмо от заместник директора на Главна дирекция „Национална полиция“ с копие по Национална агенция за приходите, че спрямо и нея има издадени и влезли в сила на няколко електронни фиша, включително горепосочения. Писмото съдържа информация кога и къде е извършено нарушението, в какво се изразява същото, кои правни норми са нарушени, какво административно наказание е наложеното, какъв е неговия размер, кога е връчен фиша, кога е влязъл в сила, както и уточнението, че е пратен на НАП за принудително събиране. От отдел „Пътна полиция“ при СДВР е получена информация по делото, че електронният фиш е връчен 26.10.2022 г., но обратната разписка по връчването не е получена и не може да бъде предоставена на съда. На 13.02.2024 г. К. С. отправя запитване до СДВР, кога и по какъв начин ѝ е бил връчен електронен фиш серия К № 5838449 от 29.04.2022 г. На 07.05.2024 г. получава отговор на посоченото запитване, но в него е посочена информация за електронен фиш с друг номер – 5837449/2022, връчен на 01.12.2022г., както и за фиш серия К № 5147943/2021 г. На 17.05.2024 г. К. С. подава до Административен съда София-град искане за възобновяване на административнонаказателното производство по издаване на електронен фиш серия К № 5838449/29.04.2022 г. на СДВР. По искането е образувано касационно административнонаказателно дело № 4963 по описа на Административен съд София-град за 2024 година. На 14.11.2024 г. Административен съд София-град постановява обжалваното определение, с което оставя без разглеждане искането за възобновяване и прекратява производството по делото. Съдът приема, че искателката е узнала съдържанието на електронния фиш на 01.02.2024 г. от писмото на заместник директора на Главна дирекция „Национална полиция“ и от тази дата тече срока по чл. 71, т. 3 ЗАНН, който е изтекъл на 02.05.2024 г., а искането е направено едва на 17.05.2024 г., поради което е недопустимо за разглеждане. Изводът на съда е правилен, а обжалваното определение валидно и допустимо. Видно от доказателствата по делото, действително настоящата частна жалбоподателка е узнала, че спрямо нея е издаден електронен фиш серия К № 5838449/29.04.2022 г. на СДВР, включително необходимата информация кога и къде е извършено нарушението, в какво се изразява същото, кои правни норми са нарушени, какво административно наказание е наложеното, какъв е неговия размер, кога е връчен фиша, кога е влязъл в сила, включително, че е пратен на НАП за принудително събиране от писмото на заместник директора на Главна дирекция „Национална полиция“, което тя лично заявява и се доказва от пощенското клеймо, че е получила на 01.02.2024 г. Информацията от писмото е достатъчна, за да обезпечи правото на лицето да изготви искане за възобновяване в срока по чл. 71 ЗАНН. Обстоятелството, че лицето е поискало с последяващо запитване (това от 13.02.2024 г.) до СДВР допълнителна информация как точно е връчен фиша, предвид твърдението, че такъв не е връчен въобще не променя факта, че към 01.02.2024 г. пълната информация за издадения фиш е получена от К. С.. Допълнителната информация поискана със запитването от 13.02.2024 г. има значение за доказване на твърдението, че фишът не е връчен лично на С. или въобще не е връчен, но няма отношение към момента на узнаването на наличието на влязъл в сила фиш. Доказателствени искания могат да се направят със самото искане за възобновяване или в първото съдебно заседание. С оглед посоченото правилен и съответен на закона, и представените по делото доказателства е изводът на Административен съд София-град, че К. С. към 01.02.2024 г. е разполагала с необходимата информация за издадения и влязъл в сила фиш, за да поиска в срок възобновяване на производството по издаването му, но въпреки това депозира искането си след изтичане на срока по чл. 71, т.3 ЗАНН, поради което правилно последното е преценено като недопустимо и е оставено без разглеждане. Изложеното прави обжалваното определение валидно, допустимо и правилно, поради което същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд