Определение № 2240 от 09.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5040/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Стар спед“ ЕООД против решение № 2344 от 5.05.2023 г., постановено по гражданско дело №13417 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, ГО, II-Ж състав, с което е потвърдено решение №7560 от 5.07.2022 г. по гр. д. № 6769 по описа за 2022 г. по описа на Софийския районен съд, 141 състав. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на Ц. А. Т. сумата от 6 569,96 лв., удържана от трудовото възнаграждение на ищеца за периода от месец април 2021 г до 13.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 11.02.2022 г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да събере доказателства, които се събират служебно от съда при въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна?

2. Може ли съдът да базира решението си на частни документи, неподписани от страните, като приема съдържанието им за безспорно?

Ц. А. Т. застъпва становището, че няма основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Ц. А. Т. е изложил в исковата молба, че по силата на трудов договор е работил в ответното дружество като шофьор на товарен автомобил за международни превози и на 2.9.2021 г. служител на дружеството е изготвил и му е изпратил подробен отчет за положения труд за периода от 2.4.2021 г. до 13.08.2021 г., в който е посочено, че му се дължи трудово възнаграждение в размер на 21 475,01 лв. Въпреки това му е преведена единствено сума в размер на 13 876,80 лв., тъй като от същия документ е видно, че дружеството е удържало сумата от 3 359,17 евро с левова равностойност 6 569,96 лв. Удръжката е извършена във връзка с повреда на техническа част на ползваното от него моторно превозно средство-ремонт на съединител. Той обаче не е поемал задължения по покриване на повреди на имущество, собственост на работодателя, който нито е започнал и процедура по реда на чл.272 от КТ, обуславяща такива удръжки от трудовото му възнаграждение, нито е ангажирал ограничената му имуществена отговорност. Ето защо е поискал дружеството да бъде осъдено да му заплати удържаната сума.

Ответното дружество не е подало в срок отговор на исковата молба, не е оспорило представените от ищеца писмени доказателства, включително отчета за извършената от него работа. В този отчет е посочено, че за периода от 2.4.2021 г. до 13.08.2021 г. ищецът следва да получи 10 980 евро с левова равностойност от 21 475, 01 лв., но от тази сума трябва да се удържи сумата от 3359,17 евро за ремонт на съединител.

Съобразявайки се с процесуалното бездействие на ответното дружество и въз основа на приетите по делото доказателства, Софийският районен съд е счел за установено по делото, че работодателят не е изплатил цялото дължимо трудово възнаграждение, тъй като е удържал исковата сума без съгласие на работника в противоречие с чл.272 от КТ и без да предприеме действия по осъществяване на пълната му имуществена отговорност съгласно чл.211 от КТ. Ето защо е осъдил работодателя да заплати на ищеца тази сума, ведно със законните последици. Едва във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение ответното дружество е оспорило предявения иск с твърдението, че всички дължими на ищеца суми са изплатени. Дружеството обаче не е оспорило, че отчетът за дължимите на работника суми е изготвен от негов служител и отразява изявлението за удържане на исковата сума за ремонт на съединител. Към въззивната жалба са приложени платежно нареждане, ведомости и отчети, без да се посочи защо тези доказателства, съставени преди завеждане на исковата молба, не са своевременно представени по делото. Затова въззивният съд е счел, че не са налице предпоставките на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, поради което с определение от 5.4.2022 г. е отказал да приеме приложените към жалбата писмени доказателства. Приел е за установено, че ответното дружество е съставило отчет за работата на ищеца за периода от 2.4.2021 г. до 13.8.2021 г., в който е удостоверено, че му дължи 21 475,01 лв. Въпреки това на ищеца е била преведена сумата от 13 876,80 лв. и е удържана без негово съгласие исковата сума от 6 569,69 лв. с обосновка, че се дължи за повреда в техническата част на ползваното от ищеца служебно МПС-ремонт на съединител. Работодателят обаче не може да извършва извънсъдебно прихващане на суми, които дължи за трудово възнаграждение с негови насрещни неликвидни вземания, освен в хипотезите по чл.272 от КТ, които в случая не са налице. Не може да се приеме, че сумата се дължи на основание нанесена на работодателя имуществена вреда, тъй като имуществената отговорност се осъществява по реда на чл.211 от КТ. С тези мотиви Софийският градски съд е потвърдил първоинстанционното решение за присъждане на исковата сума.

От така изложеното съдържание на обжалваното решение не се констатира очевидна неправилност като квалифициран негов порок. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл или на груби нарушения на правилата на формалната логика и на основополагащи принципи на съдопроизводството. Не е налице твърдяната от касатора явна необоснованост на решението. Противно на становището на касатора, съдът не е бил длъжен да изяснява служебно фактическата обстановка, а е приложил принципа на концентрационното начало и е основал решението си не само на частни документи, а на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на процесуалното поведение на дружеството. Ето защо касационно обжалване поради очевидна неправилност на решението не следва да се допуска.

Няма основания да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по поставените от касатора въпроси. Софийският градски съд не е допуснал твърдяното в изложението на първия въпрос нарушение на т.3 на ТР №1 от 9.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответното дружество не е посочило своевременно писмените доказателства, с които разполага и възможността да те да бъдат приети е била преклудирана. Освен това във въззивната жалба не се е позовало на извършени от първоинстанционния съд процесуални нарушения. При това положение въззивният съд не е могъл служебно да допусне счетоводна експертиза за установяване на плащането на възнагражденията на ищеца, защото такава експертиза би била изготвена въз основа на доказателства, които не могат да бъдат приети. Вторият въпрос не е бил разрешаван от въззивния съд, който е базирал решението си на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на процесуалното поведение на дружеството, както се посочи по-горе. Извънпроцесуалното поведение на ответното дружество не се различава от бездействието по време на делото. При извършената проверка от Инспекцията по труда изисканите документи също не са представени, без да е посочена основателна причина.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,