Определение № 305 от 01.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 291/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от В. В. Д. срещу О. № 40/19.01.2009 год. по ч.т.д. № 451/2008 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о. Т.д. № 451/2008 год. е образувано по частната касационна жалба на Д. срещу определението от 20.06.2008 год. по гр.д. № 1017/2008 год. на Пловдивския окръжен съд с което е било обезсилено определението от 11.02.2008 год. по ч.гр.д. № 917/2008 год. на Пловдивския районен съд. Първоинстанционният съд е бил сезиран по реда на чл.250 ГПК отм. за спиране на изпълнението, предприето по реда на чл.32 и сл. ЗОЗ от "БСПФ М. ;ЕАД върху заложено имущество - 50 бр. обикновени поименни акции, материализиращи правата на В. Д. върху капитала на "М. Холидейз"ЕАД. Съставът на ІІ т.о. е приел, че частната касационна жалба на Д. е недопустима, тъй като той в качеството му на физическо лице не е конституиран като страна по делото, поради което и не е легитимиран да обжалва съдебния акт. В частната жалба на Д. се съдържат доводи за неправилна преценка от страна състава на ІІ т.о. относно процесуалната му легитимация, доколкото той е сезирал съда с искане за спиране на предприетото изпълнение по ЗОЗ в качеството си на залогодател. В случай на неяснота относно това в какво качество е депозирал искането по чл.250 ГПК (отм.) – на едноличен собственик и един от представляващите "Магнолия Х. ;ЕАД или в качеството на ФЛ-залогодател, следвало е ПдОС да приложи т.4 на ТР № 1/2001 год. Тези доводи по-скоро касаят правилността на въззивния акт, който спор е извън компетентността на състава в настоящето производство. В депозиран по реда и в срока на чл.275 ал.1 ГПК писмен отговор, "БСПФ М. ;ЕАД изразява становище, че частната жалба на Д. е неоснователна. Становището на настоящия съдебен състав е, че определението на състава на ІІ т.о. е неправилно. Между "Магнолия Х. ;ЕАД и "БСПФ М. ;ЕАД е сключен договор за заем, като с едноличният собственик на капитала на дружеството-заемател В. Д. има качеството на поръчител. За изпълнение на задълженията на заемателя "Магнолия Х. ;ЕАД и за обезпечаване договора за поръчителство, същият е учредил в полза на заемодателя "БСПФ- М. ;ЕАД особен залог върху притежаваните от него акции, материализиращи правата му върху капитала на заемателя. Няма спор, че заложният кредитор е пристъпил към изпълнение по реда на чл.32 ЗОЗ, поради което с депозирана на 06.02.2008 год. по реда на чл.250 ГПК (отм.) вр.чл.36 ал.1 (изм.) ЗОЗ молба за спиране на изпълнението. В титулната и част се сочи, че е депозирана от името на "Магнолия Х. ;ЕАД. В обстоятелствената част на молбата се сочат (освен обстоятелствата, касаещи залога) разногласия с другият представляващ дружеството Г. С., който е и представител на заемодателя, а в петитумната част – искането за спиране на изпълнението изхожда от Д. в качеството му на залогодател-ФЛ. Подписана е само от В. Д. Първоинстанционният съд е счел молбата за основателна и е спрял изпълнението, както бе посочено по-горе. Сезиран с частната жалба на заложния кредитор "БСПФ- М. ;ЕАД, представляван от С., въззивният съд е обезсилил определението, приемайки, че "Магнолия Х. ;ЕАД не е била надлежно представлявана при подаването на молбата по чл.250 ГПК, доколкото дружеството се представлява заедно от Д. и С. Позовавайки се на качеството си на залогодател, Д. е обжалвал това определение, като частната му касационна жалба е оставена без разглеждане от състава на ІІ т.о. по съображенията, изложени по-горе. Становището на настоящия съдебен състав е, че съставът на ІІ т.о. е бил сезиран с частната касационна жалба със спор относно това, кой има качеството на надлежна страна – залогодателят Д. или "Магнолия Х. ;ЕАД. Т.е. касае се за т.нар. "процес относно процеса". В рамките на това производство (извън същинския спор) подлежи на проверка легитимацията на страната, която твърди, че процесуалната легитимация по основния спор принадлежи на нея. Доколкото с въззивното определение ПдОС е приел, че страна-молител в производството по чл.250 ГПК (отм.) е "Магнолия- Х. ;ЕАД, а твърдението на Д. по частната касационна жалба е било, че не дружеството, а именно той в качеството си на залогодател е надлежна страна по спора, съставът на ІІ т.о. е следвало да се произнесе кои са страните по процесуалното правоотношение. Като не е сторил това, съдът е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав за произнасяне по частната касационна жалба. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.