Определение № 2 от 04.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 3059/2011 г.

ВКСIII наказателно отделение04.01.2012 г.докладчик Цветинка Пашкунова

Диспозитив

ИЗПРАЩА материалите по НОХД №1207/2011г., по описа на РС-Казанлък, по компетентност на същия съд, за разглеждане. Препис от определението да се изпрати на Пловдивски РС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

Мотиви

Производството пред ВКС е образувано на основание чл.44, ал.1 от НПК, по повод разпореждане от 13.12.2011г., постановено от Районен съд /РС/- Казанлък, инициирало спор за определяне на подсъдността по нохд №1207/2011г., по описа на съда. В писмено становище, прокурор от Върховната касационна прокуратура, изразява мнение за наличието на законови условия, предпоставящи разглеждането на делото от Казанлъшки РС. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, в рамките на предоставените му от закона правомощия, за да се произнесе, взе предвид следното: При условията на чл.36, ал.3 от НПК в РС-Пловдив е внесен обвинителен акт от Пловдивска районна прокуратура срещу Т. Ж. и П. П., за извършени престъпления по чл.339, ал.2 от НК, и въз основа на същия, образувано НОХД №7513/2011г. С определение №1640/23.11.2011г., съдебното производство по НОХД №7513/2011г. е прекратено, след подробна интерпретация на разпоредбите на чл.36 и чл.42 от НПК, и с поставен акцент на обстоятелството, че инкриминираните престъпни деяния са извършени и довършени на територията на [населено място], като наказателното дело изпратено по компетентност на съответния първоинстанционен съд. Със съдебен акт от 13.12.2011г., по НОХД№1207/2011г., съдия-докладчик от Казанлъшки РС, със съображения, че досъдебното производство е проведено и финализирало в съдебния район на РС-Пловдив, констатирал неправилност на изводите на Пловдивския съд, определящи подсъдността на описаните от прокурора престъпления, мотивирало го да приеме липса на право и задължение за произнасяне по казуса и създало предпоставки за повдигане препирня за подсъдност Върховният касационен съд намира, че наказателното дело следва да бъде разгледано и решено от Казанлъшки РС. Буквалното и логическо тълкуване на чл.36 от НПК, обосновава заключение за субсидиарно приложение на ал.3 от визираната норма, в хипотезите на невъзможност да бъде определено местоизвършването на престъпното посегателство или при налично обвинение за няколко престъпления, осъществени в района на различни съдилища. Конкретиката на изложените факти в обстоятелствената част и в диспозитива на прокурорския акт, сочи на описание на престъпни деяния по чл.339 от НК, извършено от Т. Ж. и довършено от П. П. в [населено място]. Анализът на чл.36, ал.1 и ал.2 от действуващия процесуален закон, в контекста на фактологията, очертаваща като място на извършване и довършване на инкриминираните продължени престъпления - [населено място], аргументира категорично позиция, че произнасянето по въпросите, свързани с виновното осъществяване на визираните в обвинителния акт престъпни посегателства по чл.339 от НК, тяхното авторство и произтичащите от това санкционни последици, предмет на настоящото дело, е в обхвата на правомощията на Казанлъшки РС. Воден от горното и на основание чл.44, ал.1, вр. чл.36, ал.1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Цитирани разпоредби

9