Определение № 50005 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 244/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Е. И. А., чрез адв. Д. П. за допълване на постановеното по делото решение № 50150 от 29.06.2023 г. в частта за разноските, като бъдат присъдени на доверителя му разноските по делото за касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК ответниците по молбата Я. Й. И. и Р. Д. В. не са взели становища. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 50150 от 29.06.2023 г. по гр.д. № 244/2022 г. на ВКС, І г.о., е отменено въззивно решение № 293 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 210/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е било признато за установено по отношение на Е. И. А., че Я. Й. И. и Р. Д. В. - И. са собственици по приращение на 1/2 ид. част от едноетажна сграда с идентификатор ***, находяща се в [населено място], [улица], в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение - сграда за търговия, със застроена площ на сградата 15 кв.м, и е отменен констативен нотариален акт за собственост № 176, т.І, дело № 161/2015 г. в частта, с която Е. А. е призната за собственик на описаната сграда за разликата над 1/2 ид. част, вместо което е постановено решение по същество на спора, с което предявените искове отхвърлени. В проведеното на 06.12.2022 г. съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателката е направил искане за присъждане на направените от доверителката й разноски за касационната инстанция. Представил е писмени бележки, към които е приложен списък на сторените от Е. И. А. разноски по гр.д. № 244/2022 г. на ВКС, І г.о., съгласно изискванията на чл. 80 ГПК. С решението си касационната инстанция е пропуснала да присъди направените от касатора, ответник по предявения установителен иск за собственост, разноски по делото, макар искането за това да е било направено своевременно в съдебното заседание. Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Видно от данните по делото, молителката е направила разноски за водене на делото пред ВКС в общ размер на 1 280 лв., съобразно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК, от които 30 лв. държавна такса за произнасяне по допустимост на касационната жалба, 50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество и 1200 лв. за адвокатска защита и процесуално представителство по делото пред ВКС. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като в полза на Е. И. А. бъдат присъдени направените от нея разноски за разглеждане на делото пред ВКС в размер общо на 1 280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците по касация следва да бъдат осъдени да заплатят на касатора тази сума. Водим от гореизложеното съдът