Решение № 282 от 28.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 235/2011 г.

Решение № 282 от 28.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 235/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 263 от 29.11.2010 постановено от Пернишки окръжен съд по гр. д. № 465/2010 г., с което е отменено решение № 230 от 26.04.2010 г. на Пернишки районен съд по гр. д. № 2293/2007 г. в частта му за определяне квотите на съделителите, участващи в делбата на УПИ * от кв. * по плана на П., кв. Б. в. с площ * кв. м. и вместо това са определени следните дялове: за В. К. В. - */* ид. ч.; за Д. В. Д. */* ид. ч. и за К. В. Д. - */* ид. ч. С определение № 608 от 13.06.2011 г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса допустимо ли е въззивният съд да се произнася извън рамките на наведеното във въззивната жалба и да влошава положението на жалбоподателя. Жалбоподателят Д. В. Д., чрез пълномощника си адв. Ц., намира решението за постановено при погрешно възприятие на фактическата обстановка, както и немотивирано. Съдът е констатирал определени факти, без да изложи доводи защо ги приема и въз основа на кои доказателства; освен това недопустимо е съотнесъл правото на собственост върху реална част от имота /с определена плащ/ с правото на собственост върху идеални части от същия. Ответниците К. Д. и В. В. в писмения си отговор вземат становище за несъстоятелност на оплакванията в касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Обект на делбата е поземлен имот № 11157, за който е отреден парцел * от кв. * по плана на П., кв. Б. в. с площ * кв. м. Установено е, че В. Д. С., починал 2005 г. е бил собственик по давност на дворно място от * кв. м. в м. "П. х. - п. ш. ", образуващо парцел * в кв. * съгласно нотариален акт № */*г. Той е дарил през 1960 г. на синовете си К. Д. и Д. Д. общо */* ид. ч. от мястото, цялото от * кв., * придаваемите по регулация места, с н. а. № */*г. К. В. Д. и съпругата му са дарили през 1985 г. на сина си В. К. В. */* ид. ч. от имот № *по кад. основа с построена масивна жилищна сграда. През 1993 г. наследодателят В. Д. С. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давност върху празно място от * кв. м., което е част от имот пл. № *, цялото от * кв. м. и с нотариален акт № *, т. *I, д. № */*г. е прехвърлил този имот на сина си Д. Д. срещу задължение за издръжка и гледане. Съдът е взел предвид данните от техническата експертиза за регулационните промени в имота и е достигнал до извод, че няма извършено отчуждаване на част от имота през 1978 г. понеже не е доказано засягане на парцела и заплащане на земята. Намерил е за недействителна сделката с н. а. № 144а/1993 г. за прехвърляне срещу издръжка и гледане в полза на касатора Д. В. Д., поради това, че прехвърлителят не е бил собственик - за имота се е прилагал чл. 29, ал. 1 З. и З. от 1958 г. и В. С. е могъл да се позове на давностно владение само до 1958 г. При горните данни и изводи съдът е определил квотите в съсобствеността без да изложи конкретни мотиви по какъв начин са формирани. По основанието за допускане на касационно обжалване. Констатирано е противоречие със задължителната практика на ВКС по въпроса дали е допустимо въззивният съд да се произнася извън рамките на наведеното във въззивната жалба и да влошава положението на жалбоподателя. Решение № 290 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 759/2009 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, разглежда въпроса за обхвата на правораздавателната власт на въззивния съд и изяснява, че съдът следва да се произнесе в рамките на посоченото във въззивната жалба и няма право да влошава положението на жалбоподателя. В същия смисъл е и Решение № 163 от 9.06.2011 г. по гр. д. № 1191/2010 г. на II г. о., постановено от настоящия състав, също в производство по чл. 290 ГПК, което сочи, че при неправилност на решението, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, ако липсва жалба на другата страна. А влошаване на положението на жалбоподателя е налице, когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от друга страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решение. Настоящият състав продължава да поддържа така даденото разрешение, тъй като то съответства на изричната норма на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК. По основателността на касационната жалба и с оглед приетото по-горе съдът приема следното: Атакуваното въззивно решение е неправилно. Във въззивната си жалба Д. Д. /сега касатор/ е претендирал увеличение на дела си на */* ид. ч. от поземления имот вместо определените от Пернишки районен съд */* ид. ч./равни на * % от имота/. Въззивна жалба от другите съделители не е подадена. С решението си въззивният съд е променил квотата на Д. Д. на */* ид. ч. /представляващи * % от имота/. Следователно определените права в съсобствеността са по-малки от признатите от първоинстанционния съд и е допуснато нарушение на нормата на чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК, която не позволява на въззивния съд да влошава положението на жалбоподателя. Наред с това, въззивният съд не е изложил ясни мотиви по какъв начин е определил дяловете в съсобствеността. Видно от доказателствата налице са нотариални актове за различна площ на имоти /парцели/ при действието на различни регулационни планове като са извършвани разпоредителни сделки с идеални части от различни по площ имоти, които не е ясно как се съотнасят един към друг. Горното затруднява определянето на квотите в поземления имот, обект на делбата, при наличните доказателства. Необходимо е изясняване какъв имот е притежавал наследодателя и какви регулационни промени са настъпили с него в периода от съставянето на първия констативен нотариален акт през 1960 г. до днес; има ли извършено отчуждаване и на каква част. Едва след това би могло да се установи с какви части от имота са извършени сделки и съответно каква част е обект на наследяване. А доколкото определянето на квотите в съсобствеността е дейност на съда, то при неяснота относно обстоятелствата, обуславящи дяловете, съдът е длъжен служебно да предприеме действия за събиране на необходимите доказателства. В случая приетата техническа експертиза е посочила, че е имало отчуждаване на част от имот пл. № * през 1978 г., но не е посочила графично коя е тази част, тъй като не са й били предоставени данни от общината; видно е също така, че вещото лице не е разполагало с данни за регулационния план, действал през 1960 г. когато е съставен н. а. № 96/1960 г. Непълнотите на заключенията /основно и допълнителни/ не позволяват изясняване на първоначалния статут на имота и всички регулационни промени, настъпили с него, което е от съществено значение за определяне дяловете на страните в процесния УПИ. Ето защо е необходимо извършване на нови процесуални действия - назначаване на техническа експертиза, която да изясни обстоятелствата: каква е площта на имот пл. № * по кад. план от 1955 г., каква площ от този имот се включва в парцел * по отменената регулация и каква част от имота влиза в сега съществуващия УПИ*; има ли отчуждаване от имота за регулационни мероприятия, кога и коя точно площ. Горното обуславя отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане при което да бъдат извършени горепосочените нови съдопроизводствени действия. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на II г. о.