Определение № 931 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3494/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. [фирма], [населено място] срещу определение № 137/21.06.13г., постановено по т.д.№ 1670/13г., с което Върховният касационен съд, ІІ търговско отделение е оставил без разглеждане молбата на П. „Ч.—919”ЕАД за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязлото в сила решение № ХІІ01726/21.12.09г. по гр.д.№ 4756/08г. на Бургаския районен съд, потвърдено с решение № 128/19.10.10г. по гр.д.№ 441/10г. на Бургаския окръжен съд. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба. Ответниците Н., [населено място] и [фирма], [населено място] не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира, че частната жалба е допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че молителят П. [фирма] не е страна в процеса по уважения иск на [фирма] срещу Н. и [фирма] за признаване за установено, че запис на заповед от 09.04.02г. представлява неистински документ, нито е следвало да бъде конституиран като страна. Изложени са съображения, че делото е водено между дружествата, посочени като издател и поемател /респ.джиратар в процесния запис на заповед, а молителят няма качеството на необходим или задължителен другар по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК, поради което не е легитимиран да иска отмяна на решение по реда на чл.304 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че [фирма], който е поемател по записа на заповед и П. [фирма] – молителя в производство, са едно и също юридическо лице с променено наименование, който факт не бил съобразен от състава на ВКС. Производството по установителния иск е образувано за признаване за установено, че записът на заповед е неистински документ в частта на подписа на „издател” и „авалирал” от името на [фирма]. Поемател по записа на заповед е [фирма], който е прехвърлил правата по ценната книга на [фирма] чрез джиро на 02.02.05г. В този смисъл джирантът и джиратарят не са задължителни другари в производството по установителния иск, поради което молителят не разполага с правото да иска отмяна на решението по реда на чл.304 ГПК. По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. На основание чл.81 ГПК частният жалбаподател следва да заплати на ответника [фирма] сумата от 300 лв. за разноски по делото. Мотивиран от горното Върховният касационен съд