Определение № 4677 от 07.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4425/2025 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Я. и Ко“ ЕООД, представлявано от управителя Л. Я. Я., чрез Адвокатско дружество „Гугушев и партньори“, против определение № 2578/ 19.03.2025 г., постановено от Административен съд – Бургас, по адм. д. № 351/2025 г. Частният жалбоподател оспорва извода на съда за процесуална недопустимост на оспорването, като счита, че всички задължителни белези на индивидуалния административен акт се съдържат в писмо с изх. № 26-00-71/04.02.2025 г. на областния управител на област Бургас за освобождаване на имот – част от водната площ на язовир Ахелой и предаването му на Областна администрация – Бургас. Претендира отмяна на обжалваното определение и връщане делото на Административен съд – Бургас с указание за продължаване на съдопроизводствените действия по него. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която обжалваният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 2578/ 19.03.2025 г., постановено от Административен съд – Бургас, по адм. д. № 351/2025 г. административният съд е оставил без разглеждане жалбата, подадена от „Я. и Ко“ ЕООД и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство по адм.дело № 1716/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас. С атакуваното писмо с изх. № 26-00-71/04.02.2025 г. на областен управител на област Бургас, е изпратил проект за споразумение за уреждане на облигационните отношения по повод ползването на имота без правно основание въз основа на изготвена оценителска експертиза. Посочено е също, че съгласно решение на МС №938/17.12.2020 г. язовир „Ахелой“ е определен като водоизточник от приоритетно питейно-битово водоснабдяване, поради което предстои извършване на строително- монтажни дейности по привеждане на водостопанския обект в съответствие с изискванията за ползването му съобразно посоченото решение. На това основание дружеството „Я. и Ко“ ЕООД е уведомено, че е налице спешна нужда от освобождаване на ползваната водна площ, което следва следва да се извърши в срок до 01.03.2025 г., като е посочено, че ако съоръженията не бъдат премахнати доброволно ще се пристъпи към принудително изземване по реда на чл. 80 ЗДС. За да постанови този резултат, съдът в хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК е приел, че адресираното до жалбоподателя писмо на областния управител на област Бургас от 04.02.2025 г. не представлява годен за оспорване индивидуален административен акт, а е уведомително по своя характер, тъй като не съдържа разпоредителна част, с която се определят права и задължения, и не формира правен интерес от оспорването му. Решаващите мотиви на Административен съд - Бургас са, че обжалваното писмо представлява покана за уреждане на облигационни взаимоотношения и е предпоставка за провеждане на производството по издаване на индивидуален административен акт - заповед за изземване на държавен имот по реда на чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС), но не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че процесното писмо не обективира властническо волеизявление за прекратяване на наемното правоотношение, противно на възражението на частния жалбоподател, че не е изследвал всички значими за производството факти и обстоятелства. По делото е безспорно установено, че по силата на сключен между „Напоителни системи“ ЕАД и „Я. и Ко“ ЕООД договор за наем № Д-53-689-22/04.02.2016 г., дружеството е ползвало част от водната площ на язовир Ахелой, като този договор е прекратен със заповед № РД-11-66/29.03.2021 г. на изпълнителния директор на „Напоителни системи“ ЕАД. Съгласно протокол за предаване на хидромелиоративни обекти и съоръжения от 29.12.2020 г., в изпълнение на решение № 938/17.12.2020 г. на Министерски съвет на Република България, представители на министерство на земеделието, храните и горите са предали на Областна администрация Бургас язовир „Ахелой“, състоящ се от посочени поземлени имоти – публична държавна собственост. Като последица от това „Я. и Ко“ ЕООД е бил поканен с писмо изх. № 26-00-71/04.02.2025 г. на областен управител на област Бургас да уредят чрез споразумение облигационните отношения по повод ползването на имота без правно основание въз основа на изготвена оценителска експертиза. Предвид фактическите установявания по делото се явява обоснован извода на съда, че процесното писмо представлява покана за за уреждане на облигационни взаимоотношения, но не и годен за оспорване индивидуален административен акт, тъй като не обективира властническо волеизявление за прекратяване на наемното правоотношение или за изземване на имота, а с него само е поканено дружеството да освободи ползваната водна площ от язовир Ахелой в определения за това срок и е предупредено за последващи принудителни действия по реда на чл. 80 ЗДС. Първостепенният съд е съобразил константната практика на Върховния административен съд, че процесното писмо има само уведомителен характер, представлява предпоставка за провеждане на производството по издаване на последващ акт по чл. 21 АПК, който е заповед за изземване на държавен имот по реда на чл. 80, ал. 1 ЗДС и поради това не подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК. Едва след евентуалното издаване на заповед по чл. 80, ал. 1 ЗДС жалбоподателят ще разполага с процесуалната възможност да я оспори по надлежния ред. С оглед на всичко изложено, първостепенният съд законосъобразно е преценил, че липсва годен за оспорване административен акт, което представлява процесуална пречка по чл. 159, т. 1 АПК за образуване на съдебно производство и правилно е оставил без разглеждане подадената от „Я. и Ко“ ЕООД жалба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, представляващи отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,