Определение № 1790 от 21.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1365/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "Хранинвест" ЕООД със седалище в с. Кичево, община Аксаково, Варненска област, подадена чрез пълномощник, против определение № 7350 от 15.07.2024 г. по адм.д. № 1129/2023 г. на Административен съд - Варна, с което съдът е оставил без уважение искане на дружеството за спиране действието на решение № 1247-4, прието по протокол № 34 от 11.05.2023 г. на заседание на Общински съвет - Варна, с което е одобрен окончателен проект за актуализация на Генерален план за организацията и движението на територията на община Варна, в частта на чертеж 100.4 към решението. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е изследвал относими за спора факти като липса на действащ подробен устройствен план на района, определящ конкретното предназначение на имотите. Въпреки че на съда е служебно известно местоположението на имота и предназначението му - действащ паркинг, той е приел необоснован извод за липса на доказателства за дейността на дружеството по отношение на собствения му имот. Според частния жалбоподател съдът не е указал на страните възможност да представят относими за спора доказателства, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Навежда твърдения за нищожност по същество на оспореното решение на Общинския съвет - Варна, като твърди, че съдът е следвало да провери първо валидността на акта, преди да се произнесе по искането за неговото спиране. Претендира отмяна на обжалваното определение и произнасяне по същество, при което действието на решението бъде спряно. Ответниците по частната жалба не изразяват становища. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. "Хранинвест" ЕООД е жалбоподател по образуваното пред Административен съд - Варна адм.д. № 1129/2023 г. Дружеството оспорва решение № 1247-4 от 11.05.2023 г. на Общински съвет - Варна в частта, обозначена с графичен чертеж 100. 4, съгласно приложената и неразделна част от акта графичната част на генералния план. С оспореното решение Общинският съвет - Варна е одобрил окончателен проект за актуализация на Генерален план за организацията и движението на територията на община Варна, съгласно графична част, неразделна част от акта. Видно от приложенията по делото, обозначената в графичния чертеж част 100. 4 обхваща участък, включващ части от улици, свободни терени и обекти. За този участък е предвидено поставяне на нов знак В2, Т2 и Т17 и се монтира нова бариера за извършване на контролиран достъп по алеята в източната част на Зоопарк Варна. Поставя се и нова табела "В зоната с контролиран достъп движение с максимална скорост 10 км/ч". Дружеството е поискало спиране на предварителното изпълнение на решение № 1247-4 от 11.05.2023 г. на Общински съвет - Варна в частта, обозначена с графичен чертеж 100. 4, съгласно приложената и неразделна част от акта графичната част на генералния план. Твърди, че в тази част попада имот - негова собственост, който то използва по предназначение за паркинг, а въведеният с плана ограничителен режим на достъп и движение се отнася за цялата графична част. Според жалбоподателя предварителното изпълнение на акта води до невъзможност за ползване на имота по предназначение. Към искането дружеството е представило скица на имота и постановление за възлагане от съдия-изпълнител. Съдът е приел, че дружеството не е ангажирало никакви доказателства за предназначението на имота - действащ паркинг, нито доказателства за търпяна значителна или труднопоправима вреда. Съгласно заповед № РД-02-14-2200 от 03.09.2012 г. на МРРБ цялата територия, предмет на обжалваното решение, попада в устройствена зона за градски паркове и градини за обществено ползване, както и терени за специализирани паркове в урбанизирани територии. Според съда предвижданията в оспореното решение по отношение на графичната част 100.4 не включват забрана за достъп, а само въвеждат контрол върху този достъп, който съществува и към момента. Обосновал е извод за неоснователност на искането, доколкото жалбоподателят не е доказал значителна или труднопоправима вреда от предварителното изпълнение на акта в оспорената от него част и доколкото не се въвежда съществена промяна в режима за придвижване на моторни превозни средства в този район. Определението е правилно. Искането на дружеството е обосновано със защита на негов частен интерес - ползване на възложен му от съдия-изпълнител имот като паркинг. Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, а именно ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая с оспорения акт е въведен контролиран достъп в района, засягащ жалбоподателя. Дали това ограничение затруднява съществено ползването на имота жалбоподателят не е доказал. Неоснователно е неговото възражение, че съдът не му е дал указания в тази насока. Искането за спиране действието на административен акт се разглежда незабавно съгласно чл. 166, ал. 2 АПК и това нормативно изискване е съобразено с характера на производството и търсената защита на засегнатата страна. Именно в нейна тежест е да установи твърденията си с надлежни доказателства. Относно претендирани значителни и труднопоправими вреди касационната инстанция приема извода на първоинстанционния съд за правилен. Освен недоказаността на твърденията на дружеството (обстоятелството дали съдът практически знае къде се намира имота му и как се ползва не освобождава оспорващия да докаже твърденията си по надлежния ред в съответствие с посочените в закона предпоставки), предметът на регулираните с оспореното решение на Общинския съвет - Варна обществени отношения сочи на превес на съпоставимия обществен интерес, за задоволяване на който е приет акта. Организацията и движението на конкретната територия е свързан с опазването на околната среда и пълноценното ползване на градската среда от неограничен кръг лица, поради което е надделяващ спрямо частния имуществен интерес на дружеството. Вредата, която би могло да причини изпълнението на оспорения акт, не може да се противопостави по степен на значимост на защитимия обществен интерес, поради което не може да се определи като значителна или труднопоправима. Също така не се твърдят и няма нови обстоятелства, които да установяват превес на частния интерес на собственика на недвижимия имот в сравнение с надделяващия обществен интерес да бъде осигурена здравословна и сигурна градска среда и околна среда. Частният интерес на дружеството не може да бъде съпоставим с особено важните интереси на обществото, в чиято защита е прието решението. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че съдът не е проверил по същество валидността на оспорения акт, преди да прецени основателността на искането за спиране действието на този акт. Видно от данните по делото, Варненският административен съд се е произнесъл по същество с решение, което към момента не е влязло в сила. Като не е уважил искането за спиране действието на решението на Общински съвет - Варна в частта, обозначена с графичен чертеж 100.4, съдът е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд