Определение № 472 от 16.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12281/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „СТРОЙГРУП“ ЕООД, представлявано от управителя Й. Делчев, чрез пълномощник адв. Чеширова, срещу определение № 1229 от 23.11.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1074/15.11.2023 г. С това определение е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на времена мярка „спиране“ на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Рехабилитация приемно здание гара Шумен", открита с решение № F384638 от 10.07.2023 г. на генералния директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура" ДП и с уникален № [номер] в ЦАИС ЕОП. В частната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, като издадено в противоречие и при неправилно прилагане на материалния закон и необосновано. Твърди се, че мотивите на КЗК са формални и бланкетни, без да е съобразено, че законосъобразното провеждане на възлагателната процедура защитава обществения интерес в най-голяма степен. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде наложена временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка. Ответникът – генералният директор на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“, чрез процесуален представител юрк. Симеонова, в срока по чл. 232 АПК депозира писмен отговор-възражение, с който взема становище за неоснователност на частната жалба, поради което моли да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: От данните по преписката се установява, че настоящият частен жалбоподател „СТРОЙГРУП“ ЕООД е подал жалба пред КЗК срещу решение № F443657/01.11.2023г. на генералния директор на ДП Национална компания "Железопътна инфраструктура“ за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация по „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Рехабилитация приемно здание гара Шумен", открита с решение № F384638 от 10.07.2023 г. на възложителя и с уникален № [номер] в ЦАИС ЕОП. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП. Искането е обосновано с необходимостта от законосъобразно провеждане на процедурата, което е в интерес, както на възложителя, така и на обществото, с оглед ефективно разходване на публични средства в голям размер. Развити са подробни съображения, че възложителят е подновил процедурата при заложени дискриминационни и противоречиви изисквания в документацията, които необосновано ограничават участието на стопанските субекти в процедурата. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. Комисията е посочила, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация не спира изпълнението. По този повод КЗК е отбелязала, че жалбоподателят не е изложил обосновани и подкрепени с доказателства аргументи, че интересите му ще бъдат засегнати по необратим начин. В същото време, при преценката на възможните последици от налагането на временната мярка, КЗК е счела, че предвид специфичния предмет на обществената поръчка, спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществения интерес. Акцентирано е на специфичния предмет на дейност на възложителя, който е единствен управител на железопътната инфраструктура в България и има задължения да обезпечи извършването на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на тази инфраструктура. Съобразено е, че предвидените за изпълнение дейности ще се отразят не само на възложителя, но и на всички ползватели на железопътния транспорт, доколкото касаят нормалната експлоатация на сградата на гарата в гр. Шумен, при спазване на изискванията за безопасност, надеждност и сигурност. КЗК е приела, че в конкретния случай спирането на процедурата ще рефлектира негативно върху интересите на обществото като цяло, тъй като забавянето на процедурата ще доведе до отлагане във времето сключването на договор за възлагане на обществената поръчка и неговото последващо изпълнение, което безспорно е в интерес на широк кръг адресати, а не само на възложителя. От изложеното е обоснован извод, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. На последно място КЗК се е позовала на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до решаването на спора по същество. В допълнение е цитиран и текстът на чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. По тези съображения КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а ал. 3 предвижда, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, предвид специфичния й предмет. В случая предметът на обжалваната поръчка касае рехабилитация на гара Шумен. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за изпълнение на дейностите, включени в неговия обхват. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга страна - изисква продължаване на процедурата с оглед необходимостта от съвременна, надеждна и сигурна сграда за обслужване на железопътния транспорт. Това ще доведе до повишаване качеството на живот на населението. Общественият интерес е за по-бързо извършване на дейностите, включени в обхвата на процедурата. Този интерес правилно е отчетен и от КЗК. В тези смисъл неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че общественият интерес няма да бъде увреден, тъй като няма да бъде възпрепятствано ползването на железопътния транспорт от неговите ползватели. Дори това да е така, общественият интерес и този на възложителят изискват по-бързо да започнат и приключат дейностите по предмета на обществената поръчка, което е отчетено и от законодателя с нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП. При това е законосъобразен изводът на КЗК, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане. Както в жалбата до КЗК, така и в настоящата частна жалба, са развити сходни доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното й провеждане, което в най-пълна степен отговаря на обществения интерес. Но всички релевирани възражения за допуснати нарушения при постановяване на оспореното решение № F 443657/01.11.2023г. са извън предмета на преценка по чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, поради което са неотносими за настоящото производство. Ето защо нямат значение за това акцесорно по своя характер производство твърденията на жалбоподателя за заложен дискриминационен подход от възложителя спрямо участниците с определяне на изключително кратък срок за подаване на оферти. По тези възражения КЗК ще се произнесе с решение, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 ЗОП. Недопустимо e преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. Противното разбиране обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Необходимо е да се има предвид и обстоятелството, че няма да бъдат застрашени никакви интереси, ако процедурата не бъде спряна на този ранен етап, след което следва да се извършат още редица действия и издаване на актове по същата процедура, а и правата на жалбоподателя няма да бъдат увредени предвид законодателното разрешение, че и при продължаване на процедурата, самата жалба срещу решението за определяне на изпълнителя спира процедурата за възлагане на обществената поръчка до окончателното решаване на спора (чл. 203, ал. 4 ЗОП). Допълнителна гаранция за защита интересите на жалбоподателя, както всъщност и на други потенциални участници в процедурата, е и забраната, предвидена в чл. 112, ал. 8 ЗОП, възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно е оставено без уважение, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение