Решение № 1526 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6338/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Я. П. Х. от гр. Сливен, подадена чрез адв. Бонев АК Ямбол срещу Решение № 880 от 05.05.2025 г., постановено по адм. дело № 45/ 2025 г. на Административен съд- Сливен. С жалбата се излагат доводи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Излага съображения, че като не е упражнил вменения му административен контрол по силата на закона РИОСВ е допринесъл за вредоносния резултат. В допълнение счита, че отвеникът, ако своевременно бе упражнил вмененото му правомощие за адм. контрол до настъпване на вреди нямало да се стигне. Моли съдебния акт да бъде отменен изцяло и вместо него да се уважи исковата молба. Ответникът- РИОСВ- Стара Загора, чрез директора в отговор на касационната жалба, подаден чрез юрисконсулт П. Милков моли да се остави в сила оспореното решение, като счита същото за правилно, постановено при спазване на материалноправните и процесуалните норми. Моли да се отхвърли касационната жалба като недоказана и неоснователна и да се потвърди съдебното решение като правилно, законосъобразно и обосновано. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт- Решение № 880 от 05.05. 2025 г., постановено по адм. дело № 45/ 2025 г. на Административен съд- Сливен е ОТХВЪРЛЕН иска на Я. П. Х. против РИОСВ– Стара Загора. Адм. съд за да достигне до този резултат констатира, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на РИОСВ- Стара Загора. Ищецът по исковата молба е посочил, че причинените вреди са следствие от незаконосъобразни бездействия на служители на РИОСВ- Стара Загора. В случая по делото се установило, че всички действия на служителите на РИОСВ- Стара Загора в хода на извършените проверки на „Динас“ АД са обективирани в съответните протоколи, които са официални свидетелстващи документи, съставени от длъжностни лица, по предвидения от закона ред, които материализират извършените от проверяващите лица действия. Отразените в тях факти и обстоятелства се считали за верни, доколкото в хода на първоинстанционното съдебно производство протоколите не са оспорени от ищцата по предвидения процесуален ред и доказателствената им сила не е оборена с допустимите от закона доказателствени средства. Посочил, че от приложените по делото доказателства не се установявало незаконосъобразно бездействие на служители на РИОСВ Стара Загора в хода на проверките, поради което съдът приел, че липсва първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника– незаконосъобразно бездействие на администрацията на РИОСВ- Стара Загора. Държавата отговаряла за вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия, т. е когато същите противоречат на закона или друг нормативен акт или когато не са предвидени в него. Такива обаче в конкретната хипотеза не се установявали. Решаващият съд констатирал, че не е налице втората и третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника- наличие на реална неимуществена вреда, настъпила за ищеца и причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка посочил, че в хода на проведеното съдебно производство за доказване на твърденията от ищцата са представени единствено амбулаторни листове, удостоверяващи прегледи пред УНГ специалист. От тези два документа съдът не могъл да направи извод за наличие на здравословни проблеми в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на РИОСВ Стара Загора, каквито се твърдят в исковата молба. Доказването на здравословни проблеми– изживян стрес, хронично УНГ заболяване, както и причинна връзка между тях и незаконосъобразното бездействие на служители на РИОСВ, се дължало от ищцата по силата на диспозитивното начало в исковото производство по глава единадесета от АПК, каквото в настоящия случай не е било сторено. Адм съд установил, че въпреки разпределената тежест на доказване, от ищцата не са ангажирани доказателства, за обосноваването на претендираните неимуществени вреди. Въпреки, че съдът е разпределил тежестта на доказване и по делото е назначена съдебно- медицинска експертиза, която да отговори на конкретни въпроси и задачи, ищцата, чрез процесуален представител, заявила изрично в о.с.з. на 15.04.2025г., че не желае изготвянето й. Решаващият съд посочил, че не са ангажирани никакви доказателства във връзка с твърдението за претърпени неимуществени вреди, като не се доказва претърпян от Х. стрес, както и не се доказва по несъмнен и категоричен начин, че заболяването от „[заличен текст]“ се дължи на незаконосъобразно бездействие на служителите на РИОСВ Стара Загора. В заключение съдът приел, че ищцата не е доказала кумулативното наличие на посочените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, за да се ангажира отговорността на РИОСВ Стара Загора. Исковата молба като неоснователна била отхвърлена. Съдебното решение е ПРАВИЛНО. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съобразно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ– незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по ЗОДОВ. Първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно е прието, че в случая не е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователни са направените в касационната жалба оплаквания за неговата необоснованост и за постановяването му при нарушение на материалния закон. Субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените загуби или пропуснати ползи са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление, действие или бездействие на административен орган- чл. 4 ЗОДОВ. За исковите производства е приложим принципа на диспозитивното начало по чл. 6 от ГПК. В тази връзка основният спорен въпрос по делото е претендираните неимуществени вреди последица ли са от неправомерно поведение на визираният в исковата молба ответник. Пряка и непосредствена е тази вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на компетентния административен орган. В конкретния случай тези предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ не са налице. В случая не е установено незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл.204, ал.4 АПК на РИОСВ във връзка с изпълнение на негови законови задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) общинските органи и регионалните инспекции по околната среда и водите осъществяват контрол и управление на дейностите, свързани с осигуряване чистотата на въздуха на тяхната територия. Непосредственият контрол върху емисиите от отделните източници се извършва от МОСВ, РИОСВ и общинските органи (арг. от чл. 24, т. 1 във вр. с чл. 19 от ЗЧАВ), както и от органите по чл. 24, т. 2 за МПС. Въз основа на констатирани нарушения при проверка на източниците на замърсяване контролните органи дават предписания, които са задължителни за изпълнение- чл. 26 от ЗЧАВ. В случая са извършени проверки на процесния обект, съставени са констативни протоколи, АУАН, дадени са предписания, осъществен е последващ контрол. С това контролният орган е осъществил проверки в рамките на своите правомощия. Дедуктивният анализ изисква да се посочи, че в случая по делото не се установява такова замърсяване на въздуха, което да има потенциален вредоносен характер за здравето на хората в района. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЧАВ замърсяване е всяко постъпване на вредни вещества в атмосферния въздух. Съгласно т. 2 от тази допълнителна разпоредба, вредно вещество (замърсител) е всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в атмосферния въздух, за което обаче е поставено условие- да е в състояние да окаже вредно въздействие върху здравето на населението и/ или околната среда. Изпускането на вредни вещества в атмосферния въздух е емисия, а източник е точката или повърхността, откъдето се осъществява изпускането. Емисията се определя като маса на дадено вредно вещество (замърсител) за един кубически метър изпускан газ или като дебит на изпусканото вещество (емисионен дебит) при нормални условия. Няма доказано незаконосъобразно бездействие на служителите на РИОСВ Стара Загора за ограничаване на замърсяването с фини прахови частици от производствена площадка на „Динас“ АД. Не са отчетени емисии на вредни вещества в атмосферния въздух съгласно дефинициите ЗЧАВ, чиито параметри и характеристики, да имат вредоносен за здравето потенциал. На следващо място правилно решаващият съд е приел, че Я. Х. е посочила факти, на които основава исканията си за вреди, но не е ангажирала доказателства за тях. В случая, както правилно установява съда, въпреки разпределената тежест на доказване, от ищцата не са ангажирани доказателства, от които да е установено, че същата е преживяла стрес и е заболяла от „[заличен текст]“ в резултат на бездействие на служители на РИОСВ Стара Загора. По делото не са ангажирани доказателства за наличието на претендираните неимуществени вреди. Липсва и доказана причинно- следствена връзка между отразеното в медицинските документи заболяване и твърдяното замърсяване на въздуха, както правилно приема адм. съд. Връзката между визираните от ищцата задължения на ответника и твърдените вреди не е директна и обусловена, а е косвена, непряка и опосредена. Такива опосредяващи факти са дейността на процесното предприятие и неговата ангажираност по отношение на екологията и здравословната околна среда. Още повече, че служителите на РИОСВ не са допуснали бездействие, което да е в пряка причинна връзка с твърдените в исковата молба вреди- чл. 4 ЗОДОВ. Затова и обоснован е изводът на съда за липсата на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения при постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение