Определение № 7 от 09.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 918/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.286 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 83 983 /08.08.2012 на пълномощника на [фирма]-София срещу определение от 09.07.2012 г. по ч. гр. дело №4814/12г. на СГС, 2Г с-в, с което е оставена без разглеждане молбата от страна на жалбоподателя за отстраняване нередовностите на частна жалба вх. № 5316/16.05.2012 г. срещу определение на съда по същото дело постановено на 30.03.2012 г. за допускане обезпечение на бъдещ иск на Б. М. Г. ЕАД-София срещу [фирма]-София. С втора частна жалба вх. № 83 984 /08.08.2012 г. се атакува второ определение от 09.07.2012 г. по ч. гр. дело №4814/12г. на СГС, 2Г с-в, с което е върната частна жалба № 5316/16.05.2012 г. на същия жалбоподател срещу определение на съда по същото дело постановено на 30.03.2012 г. за допускане обезпечение на бъдещ иск на Б. М. Г. ЕАД-София срещу [фирма]-София. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Обжалват се определения на СГС, при постановяването на които последният е действал като първоинстанционен съд по допускане на обезпечение на бъдещ иск по чл.390 ГПК, включително и по администриране на частната жалба срещу това негово определение. В този случай функционално компетентен да се произнесе по обжалване на неговите актове е Софийски апелативен съд, а не ВКС/ аргумент от чл.274 ал.2 ГПК/, доколкото не се касае за актове постановени от въззивен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение