Определение № 1264 от 12.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3805/2015 г.
ВКСIV гражданско отделение12.11.2015 г.докладчик Борислав Белазелков
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173/24.04.2015 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 206/2015. Указва на касатора [фирма], М. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 202,00 лева като представи документ за извършения превод. Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 173/24.04.2015 на Врачанския окръжен съд по гр. д. № 206/2015, с което е потвърдено решение № 67/16.01.2015 на Врачанския районен съд по гр. д. № 2986/2014 в частта, в която са уважени предявените искове за сумата 10.099,98 лева обезщетение за имуществени вреди по чл. 200, ал. 3 КТ със законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът [фирма], М., представляван от адв. Г. Д. – Н. от М., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността да се присъжда обезщетение за бъдещи вреди и необходимостта обезщетяването да се извършва периодично, когато вредите настъпват по този начин, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по жалбата Г. С. М., представляван от адв. Л. В. от ВАК я оспорва, като счита, че не посочен правен въпрос, обуславящ решението по делото, а обжалваното решение е по същество правилно, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 02.02.2012 г. ищецът е претърпял трудова злополука, преосвидетелстван е и с ЕР ТЕЛК № 0352-009/20.01.2014 му е призната по-голяма – от 50% на 64% трайна нетрудоспособност за две години до 01.01.2016 г., като утежнението се дължи на общо заболяване. През процесния период от 01.02.2014 до 01.01.2016 г. ищецът ще получи пенсия за инвалидност в размер на 3.306,94 лева, а брутното трудово възнаграждение, което ще пропусне да получи е в размер на 13.476,76 лева, поради което на предявеното основание му се дължи сумата 10.099,98 лева със законната лихва от 01.02.2014 г. и разноските по делото. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение