Определение № 37 от 01.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 915/2016 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Молителят И. А. А. иска да бъде допълнено решение № 151/16.06.2016 по настоящото дело в частта за разноските, тъй като в решението съдът се е произнесъл само по искането за разноски от Д. А., но не и по неговото искане, което е направено своевременно – в отговора на молбата за отмяна, като са представени и доказателства за изплащането на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 2.800 лева. Ответникът по молбата В. Н. С. възразява, че молителят за първи път претендира и представя доказателства за направени разноски с молба от 12.07.2016 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че в отговора на молбата за отмяна, подаден на 14.01.2016 г. ответникът е предявил претенция за разноски в размер на 2.800,00 лева, като е представил заверено от адвоката копие от договора за адвокатска защита, съдържащ разписка за изплатеното възнаграждение (на лист 89 по делото), намира, че претендираните разноски се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение