Определение № 50217 от 02.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1270/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по жалба на „Булконс Първомай” ООД, [населено място], против определение от 16.08.2022 г. по т.д. № 1270/2019 г. на ВКС, І т.о.. Ответната страна – „Консервинвест“ ООД, [населено място] – депозира становище за недопустимост на същата, евентуално за нейната неоснователност, като в случай че бъде допусната до разглеждане, с насрещна жалба релевира искане да му бъдат присъдени разноските, направени пред Съда на Европейския съюз във връзка с дело C-35/21, в размер на 15 600 лв. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че подадената жалба е недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 ГПК, определението, с което съдът се произнася по искане за допълване или за изменение на решението в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. С цитираната разпоредба режимът за обжалване на определението за разноските е подчинен на режима за обжалване на решението по съществото на спора, т. е. възможността за обжалване на определението по чл.248 ГПК е обусловена от обжалваемостта на съдебното решение. С определение № 175 от 16.08.2022 г. по т.д. № 1270/2019 г. на ВКС по реда на чл. 248, ал.1 ГПК е допълнено решение № 69 от 05.07.2022 г. по т.д. № 1270/2019 г. на ВКС в частта му за разноските, като жалбоподателят е осъден да заплати на „Консервинвест“ ООД, [населено място] сумата 65 200,69 лв., разноски за всички съдебни инстанции. В процесния случай, постановеното в производството по чл. 290 ГПК решение е влязъл в сила съдебен акт по аргумент на чл. 296, т. 1 ГПК, поради което определение от 16.08.2022 г. по т.д. № 1270/2019 г. на ВКС, с което е допълнено горното решение в частта му за разноските, също е окончателно. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение