Определение № 369 от 01.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1306/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4282/09.03.2020 г. на „Е.“ ООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, за отмяна на разпореждане от 29.01.2020 г. по ч.гр.д. № 3107/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от дружеството частна касационна жалба с вх. № 16057/26.08.2019 г. срещу определение № 2401 от 17.07.2019 г., постановено по същото дело. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на разпореждането. Твърди се, че върнатата частна касационна жалба е подадена по пощата в последния ден от срока за обжалване. С жалбата е представено ново доказателство – системен бон, който според частния жалбоподател доказва, че изпратената с пощенска пратка частна касационна жалба е приета в съответната пощенска станция на 23.08.2019 г., но върху плика е поставено датно клеймо – 24.08.2019 г. Представя се и писмо от „Български пощи“ ЕАД относно приемане на пощенската пратка в пощенска станция в [населено място]. Поради това се претендира отмяна на атакуваното разпореждане. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да върне депозираната частна касационна жалба срещу определение № 2401 от 17.07.2019 г. по ч.гр.д. № 3107/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, съдията-докладчик е приел същата за просрочена. При формирането на този извод е съобразено редовно връченото съобщение с препис от обжалваното въззивно определение на 16.08.2019 г. и предвиденият в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок за обжалване, който е изтекъл на 23.08.2019 г. – петък, присъствен ден. Констатирано е, че частната касационна жалба е подадена по пощата на 24.08.2019 г., което е видно от поставеното върху пощенския плик клеймо. Направен е извод за неспазване на предвидения преклузивен срок за обжалване, обуславящо връщане на частната касационна жалба като просрочена. Разпореждането е неправилно. Съгласно нормата на чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се счита за пропуснат, ако изпращането на молбата, съответно жалбата, е станало по пощата, като това правило се прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори на основание чл. 18 от ЗПУ. Съгласно постоянната практика на ВКС при спор относно датата на подаване на пощенската пратка следва да се съберат доказателства за проверка на поставената върху пратката дата, като пречките при упражняване на процесуалните права, които не се дължат на пропуски на страните, не трябва да се ценят в тяхна вреда. Допустимо е при грешка или пропуск пощенската служба, в качеството й на надлежно овластено с удостоверителни функции лице, да издаде документ, удостоверяващ деня на действителното подаване на пощенската пратка. В този смисъл са постановени по реда на чл. 290 ГПК, съответно чл. 274, ал. 3 ГПК: решение № 440/31.05.2010 г. по гр. дело № 1504/2009 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 471 от 12.07.2012 г. по ч. т. дело № 209/2012 г. на ВКС, I т.о., определение № 838/13.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6433/2014 г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 375/28.02.2012 г. по ч. гр. дело № 287/2012 г. на ВКС, ГК, III г. о. и други съдебни актове. Съгласно постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 252/21.05.2009 г. по ч. гр. дело № 102/2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о. и определение № 714/20.12.2010 г. по ч. гр. дело № 635/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., датата на подаване на пощенската пратка може да се установи не само чрез плика и поставеното на него пощенско клеймо, но и чрез друг издаден от пощенския оператор документ – известие за доставяне на препоръчана пратка, разписка, фискален бон, извлечение от съответните книги или нарочно удостоверение. В конкретния случай, видно от представения с частната жалба системен бон, издаден от „Български пощи“ ЕАД, на 23.08.2019 г., в края на работния ден е извършена услуга „приемане на пратка“ с подател „Е.“ ООД до Софийски апелативен съд с баркод за проследяване на пратката № PS168000DQ2IJ. Този баркод е идентичен с баркода, отразен върху лицевата страна на пощенския плик на пратката, съдържаща депозираната частна касационна жалба с вх. № 16057/26.08.2019 г. Същото обстоятелство допълнително се установява и от представеното писмо от „Български пощи“ ЕАД, видно от което препоръчана пратка с известие за доставяне с баркод № PS168000DQ2IJ, с подател „Е.“ ООД и получател – Софийски апелативен съд, е приета на 23.08.2019 г. на гише в станция № 80 в [населено място] след експедиране на пощата, но по вина на пощенски служител от станцията пратката е клеймована и вложена в опис за експедиране на 24.08.2019 г. Следователно, представените с настоящата частна жалба доказателства опровергават по категоричен начин удостоверената с пощенското клеймо върху плика дата на изпращане на частната касационна жалба, като установяват, че същата е била подадена по пощата на 23.08.2019 г. Предвид горното и на основание чл. 275, ал. 1 ГПК вр. с чл. 60, ал. 4 ГПК вр. с чл. 62, ал. 2 ГПК преклузивният едноседмичен срок за обжалване на въззивното определение се явява спазен. Постановеното в обратен смисъл разпореждане на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото /с оглед приключване на действията по администриране на частната касационна жалба с вх. № 16057/26.08.2019 г./ да се докладва за образуване на частно търговско дело, съобразно разпореждане от 03.08.2020 г. на Председателя на І т.о. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение