Определение № 129 от 30.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 1021/2019 г.

Производството е с правно основание чл. 44, ал.1 от НПК. Образувано е съдебно производство – НОХД № 4564/2019г., по описа на Районен съд – Варна, образувано по внесен обвинителен акт срещу Б. Ш. М. от село Радан войвода от област Варна по обвинение за извършено престъпление по чл.122, ал.1 от НК. Делото е изпратено на РС-Варна по силата на определение № 30.09.2019г. по НОХД № 287/2019г. на съдия – докладчик от РС – Девня, в което се прави позоваване на обстоятелството, че деянието е довършено на територията на град Варна, където е починало малолетното пострадало лице. С разпореждане от 10.10.2019г. на съдия-докладчик по посоченото по-горе дело на РС-Варна съдебното производство е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност. В разпореждането се прави позоваване на определение № 112/09.11.2016г. на ВКС по нчд № 1083/2016г- на ВКС, ІІІ-то н.о., като се приема, че ирелевантни за определяне на подсъдността са случаите, когато деянието постави начало на причинен процес, вследствие на който вредоносния резултат настъпи в друго населено място, в случая град Варна. Становището на прокурора от ВКП е, че възприема доводите на съдията-докладчик, прекратил съдебното производство и повдигнал спор за подсъдност. Допълнително посочва, че с оглед на процесуална икономия и средства е приложима разпоредбата на чл.43, ал.1 от НПК предвид това, че подсъдимата е безработна и майка на четири деца, както че седем от посочените лица в обвинителния акт от общо девет са от съдебния район на град Девня. Поради това счита, че са налице предпоставки за промяна на подсъдността. Позоваването на обстоятелството, че причинния процес е започнал в района на РС-Девня, а мястото на настъпване на смъртта е ирелевантно за решаване на въпроса къде е довършено изпълнителното деяние., не може да се възприеме от настоящия касационен състав. Изпълнителното деяние на непредпазливото деяние по чл.122, ал.1 от НК се довършва с настъпването на смъртта и това е неотменим правен факт. Ако в резултат на оказаната помощ смъртта, независимо от започналия причинен процес в тази връзка, не настъпеше, то не би бил осъществен и съставът на чл.122, ал.1 от НК. Това е решаващ правен аргумент в полза на изложените доводи от първостепенния съдия от РС- Девня, изпратил делото по подсъдност на Рс-Варна. Няма никакво съмнение, че моментът на настъпване на смъртта е от решаващо значение за квалификацията на деянието, дали при настъпването на смъртта, а оттам и значението къде се е случило това, ще е осъществен състав на чл.122, ал.1 от НК или в обратен случай, при спасяването на човешкия живот- ще се реализира деяние по чл.181 или чл.182, ал.1 от НК, съобразно съответните различия. Съображенията за икономия на средства не са от значение в настоящия казус, тъй като разстоянията между двата районни съда са пренебрежимо малки. Също така от съществено важно значение за правилното решаване на делото е заключението на експертите по делото, а те са от град Варна. На последно място касационният състав не е обвързан за такова произнасяне, тъй като спорът за подсъдност е повдигнат на друго основание и не е допустимо да се решава този спор със съображения и доводи, допълнително поставени от страна в процеса, извън съдилищата. Предвид изложеното съставът на ВКС намери, че делото следва да се разгледа от Районен съд – Варна, като отправеното искане за определяне на друга подсъдност следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, I НО,