Определение № 2183 от 23.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 836/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби. Едната е на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, подадена чрез процесуален представител Г. Манолов. А другата – на Словения Броудбанд С.а.р.л. със седалище в Люксембург, подадена чрез пълномощник адв.П. Йотов. И двете частни жалби са против определение №1578 от 14.12.2023г., постановено по адм. дело №1422/2023г. по описа на Административен съд София - област. С него е отменено разпореждане за предварително изпълнение по т.3 от разпоредителната част на решение №1252/30.11.2023г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка №K3K-128/2023г., с която постановява незабавно изпълнение на решението по т.1. и т.2, както и Комисия за защита на конкуренцията е осъдена да заплати на "Йеттел България" ЕАД, "ЦЕТИН България" ЕАД, "А1 България" ЕАД и "А1 Тауърс България" ЕАД разноски по делото на всеки по 50 лв. С частната жалба на КЗК се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго определение, с което да се потвърди разпореденото с т.3 от решение №1252/30.11.2023г. по преписка №K3K-128/2023г. на КЗК. В частната жалба на Словения Броудбанд С.а.р.л. се излагат доводи за недопустимост на обжалваното определение - отменително основание по чл.209, т.2 вр. чл.236 от АПК. При евентуалност се твърди неправилност на обжалваното определение, без да са посочени конкретни основания за това по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Иска се обезсилване на обжалваното определение и оставяне без разглеждане жалбите на "Йеттел България" ЕАД, "ЦЕТИН България" ЕАД, "А1 България" ЕАД и "А1 Тауърс България" ЕАД срещу т.3 от решение №1252/30.11.2023г. по преписка №K3K-128/2023г. на КЗК. При евентуалност се иска отмяна на обжалваното определение и отхвърляне жалбите на "Йеттел България" ЕАД, "ЦЕТИН България" ЕАД, "А1 България" ЕАД и "А1 Тауърс България" ЕАД срещу т.3 от решение №1252/30.11.2023г. по преписка №K3K-128/2023г. на КЗК. Ответникът "А1 България" ЕАД е представил два отделни отговора на всяка от частните жалби. С тях изразява становище за тяхната неоснователност. Моли те бъдат отхвърлени, а обжалваното определение да бъде потвърдено. Ответникът "Йеттел България" ЕАД с представен отговор на частните жалби, счита същите за неоснователни. Моли те бъдат отхвърлени, а обжалваното определение да бъде оставено в сила. Ответникът "ЦЕТИН България" ЕАД с представен отговор на частните жалби, изразява становище също за тяхната неоснователност. Моли те бъдат отхвърлени и да бъде оставено в сила обжалваното определение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира и двете частни жалби за процесуално допустими като подадени срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.229, ал.1, т.2 вр. чл.60, ал.8 от АПК, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл.230 от АПК. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни. С обжалваното определение Административен съд София - област е отменил разпореждане за предварително изпълнение по т.3 от разпоредителната част на решение №1252/30.11.2023г. на Комисия за защита на конкуренцията по преписка №K3K-128/2023г., с която постановява незабавно изпълнение на решението по т.1. и т.2. С друга обжалвана от КЗК част на обжалваното определение Комисията за защита на конкуренцията е осъдена да заплати на "Йеттел България" ЕАД, "ЦЕТИН България" ЕАД, "А1 България" ЕАД и "А1 Тауърс България" ЕАД разноски по делото на всеки по 50 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е анализирал мотивите на КЗК да постанови незабавно изпълнение на постановеното решение, както и искането на Словения Броудбанд С.а.р.л. за това. Административният съд е счел, че в решението на КЗК не са изложени мотиви за допускане на незабавно изпълнение, каквото е изискването на чл.60, ал.2 от АПК. Съдът е приел, че пълната липса на мотиви в оспорената част на постановеното от КЗК решение лишава съда от възможността да провери неговата материална законосъобразност. Първоинстанционният съд е счел, че липсата на мотиви е съществено нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на разпореждането на КЗК по т.3 от решението. Обжалваното определение е правилно. Установява се, че допуснатото от КЗК на основание чл.66, ал.2 от ЗЗК незабавно изпълнение касае постановеното решение по т.1. и т.2 от него. С тях КЗК е решила, че нотифицираната сделка, чрез която Словения Броудбанд С.а.р.л. ще придобие, посредством "Юнайтед Тауърс България" ЕООД активи, идентифицирани в т.1.2.1 от решението, не попада в обхвата на чл.24, ал.1 от ЗЗК /т.1 от решението/. Както и нотифицираната сделка, чрез която Словения Броудбанд С.а.р.л. ще придобие, посредством "Виваком България" ЕАД, активи, идентифицирани в т.1.2.2 от решението, не представлява концентрация по чл.22, ал.1, т.2 от ЗЗК. Според чл.66, ал.2 от ЗЗК Комисията може въз основа на искане на страните по производството да постанови незабавно изпълнение на посочени актове, сред които и акт по чл.82, ал.3, т.1 от ЗЗК, какъвто е решението на КЗК по т.1. и т.2 от него. При тази законова регламентация обосновано първоинстанционният съд е приел, че за допускане незабавно изпълнение при условията на чл.66, ал.2 от ЗЗК не е предвидено предварително изпълнение по силата на самия закон. Изразът "може" дефинира дискреционната власт на органа, правото и задължението му да прецени дали да допусне незабавно изпълнение на своя акт. Преценката за това е на КЗК въз основа на искане на страна в производството. В този смисъл са неоснователни оплакванията на Словения Броудбанд С.а.р.л. за обратното с доводи за недопустимост на обжалваното определение. Позоваването от този частен жалбоподател на определение от 01.07.2016г. по адм. дело №1141/2016г. на ВАС е неудачно, тъй като това определение е постановено в друго производство - по чл.166, ал.4 от АПК. Мотивите на това определение не са главните мотиви за неговото постановяване и те не са задължителни, особено в производство по чл.60, ал.6 от АПК във вр. с чл.66, ал.2 от ЗЗК, в което е постановено обжалваното определение. В нормата на чл.66, ал.2 от ЗЗК не са посочени условията, при които административният орган може да постанови незабавно изпълнение на своето решение. При липса на законодателна уредба е приложима общата разпоредба на чл.60, ал.1 от АПК, като тези условия не са изчерпателни, а могат да изхождат и от спецификата на конкретния случай с оглед постановения акт по чл.82, ал.3, т.1 от ЗЗК. При всички случаи обаче след като законът е предоставил право на преценка на административния орган, той е длъжен да изложи мотиви защо е избрал съответното решение. В случая обосновано административния съд е приел, че в обжалваното решение такива мотиви липсват. Единствените мотиви за разпореденото по т.3 от решението на КЗК са коректно цитирани в обжалваното определение и те са: „В уведомлението е отправено искане за постановяване на незабавно изпълнение на решението на КЗК. Доколкото искането е направено от надлежно легитимирана страна (уведомителя) във формата, предписана в закона, и се отнася до посочен в чл.66, ал.2 от ЗЗК акт (решение по чл.82, ал.3, т.1 от ЗЗК), Комисията счита, че то следва да бъде уважено“. Така изложените мотиви биха били относими ако законът повелява във всички случаи да бъде постановено незабавно изпълнение на решението на КЗК. Но не и когато е дадено право на преценка на Комисията. От изложените мотиви не става ясно защо КЗК е избрала да постанови незабавно изпълнение на своето решение, а не да откаже такова. Липсва обсъждане на искането на Словения Броудбанд С.а.р.л. и изложение на собствени мотиви за избраното решение. В тази връзка и противно на изложеното в частните жалби, мотивите на КЗК не могат да препращат към искането на страната. Правото на преценка на КЗК включва тя да извърши собствена преценка и да изложи нейни мотиви за взетото решение. Впрочем в искането на Словения Броудбанд С.а.р.л. също не се съдържат мотиви за разпореденото по чл.66, ал.2 от ЗЗК. При липса на мотиви за постановено незабавно изпълнение по чл.66, ал.2 от ЗЗК страните и заинтересованите лица не могат да разберат кое е мотивирало административния орган за постановения акт. Съответно не е и възможно да се извърши контрол за законосъобразност върху този акт - дали изложените мотиви са адекватни и относими към конкретния случай. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствени правила, което правилно е констатирано от административния съд. Неоснователно е оплакването на КЗК, че административният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в нарушение на чл.60, ал.7 от АПК не е решил спора по същество. В случая, както вече се каза, преценката дали да постанови незабавно изпълнение по чл.66, ал.2 от ЗЗК е предоставена на административния орган. Съдът има правомощия само да извърши контрол за законосъобразност на акта на КЗК. Но при липса на мотиви не може да замести неговата воля и да реши спора по същество. В този смисъл като е отменил обжалваното разпореждане, първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно определение. Затова настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение в основната си част не страда от релевираните с частните жалби пороци, което налага оставянето му в сила. Частично основателна е частната жалба на КЗК само относно присъдените разноски на "Йеттел България" ЕАД и "ЦЕТИН България" ЕАД. Действително се установява, че с жалбите си до административния съд тези лица не са поискали присъждане на разноски. При липса на такова искане първоинстанционният съд неправилно им е присъдил разноски. Затова в тази част обжалваното определение следва да бъде отменено. По отношение на "А1 България" ЕАД и "А1 Тауърс България" ЕАД оплакването на КЗК за присъдените разноски е неоснователно. Липсата на представен списък за разноските от тези лица не е основание за отказ за присъждане на разноски. С оглед на изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК искането на КЗК за присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение. Неоснователни са и исканията на "А1 България" ЕАД и "Йеттел България" ЕАД за присъждане на разноски, тъй като по делото няма данни тази лица да са направили разноски по настоящото производство. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1, вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,