Определение № 111 от 13.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1167/2024 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 19357/11.11.2024 г. адв. А. Г., в качеството му на процесуален пълномощник на ищцата по делото К. Й. К., моли съда да измени или допълни постановеното по делото определение № 5054/06.11.2024 г. в частта му за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата (ответница по касационната жалба) К. К. в касационното производство. В молбата се твърди, че такова искане било направено по делото. Насрещната страна – ответникът-касатор „Н О.” ЕООД, в отговора си (наименован „молба“) с вх. № 22389/23.12.2024 г. излага съображения за неоснователност на молбата, като изтъква, че с отговора на касационната жалба не е направено искане за присъждане на разноски, респ. на възнаграждение за безплатна правна защита. Молбата с вх. № 19357/11.11.2024 г. е процесуално допустима – подадена е в рамките на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Разгледана по същество, молбата за изменение или допълване на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 5054/06.11.2024 г. в частта му за разноските, е неоснователна. С подадения от името на ищцата К. К. отговор на касационната жалба, заведен с вх. № 32576/20.03.2024 г., адв. А. Г. не е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (нито искане за присъждане на разноски в полза на ищцата). Съдържащата се в петитума на отговора (след искането за оставяне без уважение на касационната жалба) формулировка „с всички законни последици“ е напълно неопределена и неконкретизирана по смисъл, и не би могла да се тълкува като искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. При липса на такава претенция съдът не е дължал и такова произнасяне с постановеното по реда на чл. 288 от ГПК, определение № 5054/06.11.2024 г., а следователно – няма основание и за допълване или за изменение на същото в частта за разноските. В заключение, молбата с вх. № 19357/11.11.2024 г. на адв. А. Г. следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение