Определение № 7215 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6398/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. А. П., приподписана от адв. И. Иванов, против определение № 16798 от 01.05.2026г. по адм. дело № 4738/2026 г. на Административен съд – София град, с което е оставено без разглеждане искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 26-0293-000016/23.03.2026 г. на началника на Районно управление - Левски при ОДМВР-Плевен. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното определение с твърдения за допустимост на предявеното искане. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото на административния съд за произнасяне по съществото на искането. Ответникът – началникът на Районно управление - Левски при ОДМВР-Плевен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена е срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, но с различен от претендирания резултат. Съображенията се следните: Оспореното определение е недопустимо като постановено по непредявено искане и следва да се обезсили. По делото е установено, че П. А. П. е подал жалба срещу заповед № 26-0293-000016/23.03.2026 г., издадена от началника на РУ-Левски при ОДМВР-Плевен, за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, по която е образувано адм. дело № 313/2026г по описа на Административен съд – Плевен. С жалбата е предявено искане по чл.166, ал.4 вр. с ал.2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, което искане е оставено без уважение с определение № 1169 от 14.04.2026 г. Със следващо определение № 1251 от 17.04.2026 г., Административен съд - Плевен е прекратил производството по делото и е изпратил същото по компетентност на осн. чл.133, ал.1 АПК, на Административен съд – София град, където е образувано адм. дело № 4738/2026 г., по което е постановено оспореното определение. Видно от мотивите в съдебния акт, за да остави без разглеждане искането на жалбоподателя П. А. П. за спиране предварителното изпълнение на заповед № 26-0293-000016/23.03.2026 г., съдът е приел, че е недопустимо, тъй като по същото искане има произнасяне с определение № 1169 от 14.04.2026 г. по адм. дело № 313/2026 г. на Административен съд – Плевен, което оспорващият има възможност да оспори по касационен ред. При изложените обстоятелства и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 АПК, настоящият касационен състав счита, че оспореното определение е недопустимо. Същото е постановено по непредявено искане. Видно е, че след произнасянето по искането за спиране на заповедта с определение № 1169 от 14.04.2026 г. по адм. дело № 313/2026г. на Административен съд – Плевен, друго искане не е подадено от оспорващия нито по посоченото дело, нито в образуваното в Административен съд – София град, адм. дело № 4738/2026 г. По адм. дело № 313/2026г. на Административен съд – Плевен е представено становище на жалбоподателя от 20.04.2026 г., с което е заявено, че поддържа жалбата срещу издадената заповед и са наведени оплаквания за незаконосъобразност на същата, както и доводи относими към искане за спиране на изпълнението й, но не е предявено такова искане. С оглед на горните констатации за недопустимост, доводите в частната жалба за нередовно съобщаване на определението от 14.04.2026г., не следва да се преценяват, тъй като са във връзка със законосъобразността на обжалвания съдебен акт. От изложеното следва, че няма надлежно сезиране на Административен съд – София град с искане с правно основание чл.166, ал.2 АПК и произнасянето му с оспорения съдебен акт е недопустимо. Обжалваното определение следва да се обезсили. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,